Отдавна не се бяха виждали, само се бяха разминавали по събрания, брифинги и други от тоя род. Луи не се е променил особено. Ще си умре младолик, има такива хора. И все така елегантен. Един ден Камий му рече: „И като за сватба да се облека, до теб все ще изглеждам като клошар“. Трябва да отбележим, че Луи е богат, много богат. Състоянието му е като килограмите на Льо Ген — никой не знае числото, но всички знаят, че е внушително и вероятно непрестанно нараства. Луи би могъл да живее от рентите и да осигури стабилност на четири-пет поколения напред. Наместо това е ченге в Криминалната полиция. Учил бе сумата ненужни за него неща и от тях му бе останала култура, която Камий никога не бе забелязал да го подвежда. Луи наистина е любопитен екземпляр.
Той се усмихва, странно му е отново да види Камий просто така, как пристига без предупреждение.
— Ей там е — казва и сочи загражденията.
Камий тръгва след младия мъж. Не чак толкова млад всъщност.
— На колко стана, Луи?
Луи се обръща.
— На трийсет и четири, защо?
— Не, нищо.
Камий осъзнава, че са на две крачки от музея „Бурдел“. Ясно вижда лицето на „Херкулес стрелец“. Победата на героя над чудовищата. Никога не е опитвал да скулптира, няма подходящата физика, и отдавна вече не се занимава с живопис, но продължава да прави рисунки, дори и след дългата депресия, то е по-силно от него, част е от същността му и не може да се сдържа, винаги с молив в ръка — това е неговият начин да гледа света.
— Познаваш ли „Херкулес стрелец“ от музея „Бурдел“?
— Да — отвръща Луи.
Изглежда отегчен.
— Само се чудя дали не беше в музея „Орсе“.
— Досаден, както винаги.
Луи се усмихва. Подобни забележки у Камий означават: много те харесвам. Означават: времето минава тъй бързо, откога сме заедно с теб? Значат също: и почти не сме се виждали, откакто убих Ирен, нали? Затова е странно, че се оказваме двамата на местопрестъпление. Внезапно Камий се чувства длъжен да добави:
— Замествам Морел. Льо Ген няма друг под ръка. Той ме помоли.
Луи прави знак, че разбира, ала не му се вярва много. Комисар Верховен да минава транзит през подобен случай, направо не е за вярване.
— Звънни на Льо Ген — продължава Камий. — Трябват ми екипи. Веднага. Заради късния час няма да смогнем да свършим кой знае какво, ала поне да опитаме…
Луи кимва и взема мобилния. Вижданията им съвпадат. Едно такова престъпление би могло да се подхване по два начина. Похитителят или жертвата. Първият несъмнено е далеч. Но пък жертвата вероятно живее в квартала, може да е била отвлечена близо до дома си, и не само историята с Ирен кара двамата мъже да мислят така, а и статистиката.
Улица „Фалгиер“1. Тази вечер май са обречени на скулптори. Влизат в уличката, чиито изходи са завардени. Камий вдига очи към етажите — прозорците светят, обичайна вечерна гледка.
— Има един свидетел, само един — казва Луи, докато затваря мобилния. — И мястото на колата, която е послужила за отвличането. Криминалистите трябва вече да пристигнат.
И действително пристигат. Припряно дърпат загражденията, Луи им сочи празното място до тротоара, между две коли. Слизат четирима души с цялото оборудване.
— Къде е? — пита Камий.
Комисарят май няма търпение. Усеща се, че не му се стои повече тук. Мобилният му вибрира.
— Не, господин прокурор — отвръща той, — докато информацията стигне до нас през участъка на петнайсети район, вече беше твърде късно за блокади.
Като за разговор с прокурор тонът е сух, на ръба на учтивостта. Луи стеснително се отдръпва. Разбира напълно раздразнението на Камий. За малолетно дете вече да бяха задействали сигнала за отвличане, но става дума за зряла жена. Ще се справят и сами.
— Това, което искате, ще стане трудно, господин прокурор — заявява Камий.
Гласът му се е снижил с още един тон. И говори твърде бавно. Хората, които го познават, знаят, че при него подобно поведение често е знак предвестник.
— Вижте, господине, в мига, в който говоря с вас, има… — вдига очи — бих казал… стотина души по прозорците. Екипите, които работят в околността, ще предупредят още двеста или триста. Ако вие знаете начин при такива условия да се избегне разпространяването на новината, дайте го насам.
Луи се усмихва мълчаливо. Чиста проба Верховен. Обожава това. Защото отново го вижда какъвто винаги е бил. За четири години остаря, ала си остана неукротим. Понякога дори обществен враг на йерархията.