— Не, разчиствам — казва Камий. — Всичко ще дам.
— Мислех, че ги продаваш.
— Картините ги продавам. Парите ще дам. Всичко.
Камий не може да се сети кога е взел това решение, то изскочи ей така, но почувства, че е зряло. Льо Ген се въздържа от коментар. Ала все пак е по-силно от него.
— На кого?
За това Камий още не е мислил. Иска да даде тези пари, само че не знае на кого.
43
— Събитията ли ускоряват ход, или на мен така ми се струва? — пита Льо Ген.
— Не, това си е нормалният ритъм — отвръща Камий. — Само трябва да свикнем.
Казва го с лековат тон, но нещата наистина отиват на зле. Открито е тялото на мъж на име Феликс Маниер, убит в дома си. Един колега дал тревога, като видял, че не идва на онова „решаващо събрание“, което сам бил свикал. Намерили го мъртъв, с глава, почти отделена от тялото, и шия, изгорена със сярна киселина; разследването отива право при комисар Верховен, привикан в края на деня от съдия-следователя. Работата е сериозна.
Връзката е установена бързо. В мобилния откриват историята на обажданията. Последното, получено вечерта на смъртта му, е от хотел на улица „Монж“. След направена проверка се оказва, че е онзи, в който момичето е отседнало при завръщането си от Тулуза. Определила му среща, за да вечерят заедно. Това казал бъдещият мъртвец на свой колега, когато припряно излязъл от службата.
С изключение на прическата и очите, жената от рецепцията на хотела на улица „Монж“ разпозна фоторобота, и то категорично. Момичето изчезнало на другата сутрин. Фалшиво име. Плащане в брой.
— Тоя тип Феликс кой е? — пита Льо Ген.
И без да чака отговор, прелиства доклада на Камий.
— Четирийсет и четири годишен…
— Да — потвърждава Камий. — Техник в сервиз за електроника. Живее сам. В процес на развод. Несъмнено алкохолик.
Льо Ген си мълчи, преглежда документа набързо, пуска по някое „хм“, което прилича по-скоро на пъшкане.
Човек би пъшкал и от по-малко.
— Каква е тази история с лаптопа?
— Изчезнал е. Но те уверявам, че със сигурност не за да му вземе компютъра някой го е халосал със статуетката и му е ливнал половин литър киселина в гърлото.
— Момичето ли?
— Вероятно. Може да е пращала мейли. Да го е използвала за нещо и да не е искала да се види какво е правила…
— Хубаво, е, и? Е, и?
Льо Ген се изнервя, това не му е в стила. Националната преса, която не настръхна при вестта за смъртта на Жаклин Занети (убийството на съдържателка на хотел в Тулуза все пак звучи малко провинциално), най-сетне започва да се вълнува. Декорът на Сен Сен Дьони не е особено бляскав, но пък довършването с киселина се харесва. Попада в рубриката „Произшествия“, ала в маниера има нещо оригинално, даже екзотично. Засега две жертви. Почти серия, ама не съвсем. Поради което за това се говори, но някак вяло. Трета жертва и ще настане истинско ликуване. Разследването ще бъде изстреляно като водеща новина по телевизиите, Льо Ген — изстрелян на последния етаж на Министерството на вътрешните работи, съдия-следователят Видар — на последния етаж на Министерството на правосъдието, а хулите ще завалят като шрапнели при Гравлот18. Никой не смее да мисли за евентуално изтичане на информация, което би разкрило пред медиите предишните убийства в Реймс и Етамп… Току-виж се появи една карта на Франция (приблизително същата като тази, която Камий вече има в кабинета си, осеяна с карфици с цветни главички) с трогателни биографии на жертвите и обещание за убийствен road movie19 „по френски“. Веселба. Опиянение.
Засега Льо Ген все още е подложен само на „силно низходящо напрежение“, не е най-лошото, ала вече е трудно за издържане. Всъщност точно затова Льо Ген е добър началник, неприятностите с висшестоящите в йерархията пази за себе си. Онова, което се долавя отвън, е излишъкът, само че днес Камий усеща как той не се побира в кожата си.
— Ония горе ти трият сол на главата ли?
Льо Ген е поразен от въпроса.
— Ама, Камий, ти как си представяш нещата?
Това е проблемът при двойките, сцените обикновено се повтарят.
— Имаме отвлечено и затворено в клетка с плъхове момиче, чийто похитител се самоубива, като блокира околовръстното за половин нощ…
Тази например Льо Ген и Камий са я разигравали поне петдесет пъти в хода на общата си кариера.
18
Битката при Гравлот (август 1870 г.) — най-мащабното сражение по време на Френско-пруската война. — Б.р.
19
Road movie (англ.) — роуд муви, филм пътешествие, чиито герои са на път в буквален или преносен смисъл, третиращ темата за пътя с нейния символичен и философски заряд. Някои киноведи го открояват като самостоятелен жанр, зародил се в американското кино през 60-те години на XX в. — Б.р.