Дъщеря му, Ренет29. Да, тъпичко име, този човек май е бил способен на всичко.
Всъщност Ренет говори за баща си доста сурово. Тъкмо тя разказва тази история на Камий, който всъщност нищо не е питал.
Има я на снимка заедно с Алекс, двете момичета се прегръщат през смях. Снимката е направена от бащата през един слънчев уикенд. Горещо е. Зад тях въртящата се пръскачка ръси градината на широки струи, които чертаят ветрила на светлината. Кадърът е глуповат. Льороа май не е бил надарен фотограф. Като оставим настрана търговията, той…
Намират се близо до Авеню Монтен. В офиса на „РЛ Продюксион“. Днес тя се представя като Рен30, а не Ренет, и не осъзнава, че това още повече я доближава до баща й. Произвежда телевизионни сериали. Когато той починал, с парите от къщата в Нормандия създала продуцентската си фирма.
Посреща Камий в голям салон, който служи и за събрания, вижда се как сноват млади хора, заети с разни дела, и е лесно да се отгатне цялата значимост, която те им придават. Само при вида на дълбоките кресла, Камий се отказва да седне. Остава прав. Показва снимката. На гърба Алекс е написала: „Любимата ми Ренет, кралица на моето сърце“. Момичешки почерк, тънко и дебело, лилаво мастило. Той провери, отвори засъхналата перодръжка, вътре още стоеше празният виолетов пълнител, евтина писалка, и тя лилава, сигурно такава е била модата или пък опит за оригиналност, каквито откриват немалко сред вещите на Алекс.
Тук са в шести клас. Ренет тръгнала на училище година по-късно, но заради рождените дати били в един клас, макар тя да е с две години по-голяма, почти на петнайсет. На снимката прилича на украинка, с тънки стегнати плитки, навити около главата.
Сега, като се гледа, въздиша:
— Колко нелепо сме изглеждали…
Ренет и Алекс били големи приятелки. Каквито човек има на тринайсет.
— Бяхме неразделни. Заедно по цял ден, а вечер говорехме по телефона с часове. Родителите ни едва ни измъкваха слушалката от ръцете.
Камий задава въпроси. Ренет отговаря. Не е от хората, които се оставят да ги стреснат.
— Да, Тома?
Камий наистина е на края на силите си с тази история. Колкото повече напредва, толкова повече… Уморен е.
— Започнал е да изнасилва сестра си през 1986-а — казва той.
Тя запалва цигара.
— Познавали сте я тогава, говорила ли ви е за това?
— Да.
Отговорът е твърд. От сорта: виждам какво ви интересува, няма да се мотаем с часове.
— Да… и какво? — пита Камий.
— Да, и нищо. Какво искате, да подам жалба от нейно име ли? На петнайсет години?
Камий мълчи. Има доста какво да й каже, ако не беше толкова изтощен, но се нуждае от информация.
— Какво ви разправяше тя?
— Че я боли. Всеки път й причинявал болка.
— Вие… по какъв начин бяхте близки?
Усмихва се.
— Искате да знаете дали спяхме заедно ли? На тринайсет години?
— Алекс е била на тринайсет, вие на петнайсет.
— Така е. Е, да. Бях я обучила, както се казва.
— Колко време продължи връзката ви?
— Не си спомням, не дълго. Знаете ли, Алекс не беше истински… мотивирана, разбирате ли?
— Не, не разбирам.
— Правеше това… за да се разсее.
— Развлечение?
— Искам да кажа… Връзката всъщност не я интересуваше.
— Но сте успели да я убедите.
На Ренет Льороа (Царевна Царска) тази формулировка не й харесва особено.
— Алекс вършеше каквото си иска! Беше свободна!
— На тринайсет години? С брат като нейния?
— На драго сърце — подхваща Луи. — Мисля, че вие наистина можете да ни помогнете, господин Васьор. — И все пак изглежда доста притеснен. — Но, първо, просто една подробност. Не си спомняте за господин Масиак, собственик на заведение в Епине сюр Орж. А според регистрите на „Дистрифер“ за четири години сте го посетили не по-малко от седем пъти.