Малоун, отгледан като католик, си спомняше подобна организация, макар и в по-простичко изпълнение, в неговата църква. Като дете все не можеше да разбере защо не може да види свещеника, който опрощаваше греховете му. Когато бе потърсил обяснение, монахините от училището му бяха казали единствено, че разделението е задължително. Постепенно бе научил, че католическата църква обича да нарежда какво трябва да се прави, но не е много склонна да обяснява защо. Което пък отчасти обясняваше защо вече не спазваше каноните й.
Той погледна светещия циферблат на часовника на Пам. Беше почти осем. Все още бе рано, но пък църквата бе затворена вече от три часа.
— Някакво раздвижване вътре? — попита той тихо Макколъм.
— Нито звук.
— Тогава да вървим — прошепна Малоун в мрака. — Няма смисъл да седим тук повече.
Чу как ножът на Макколъм отново изщраква, а после стърженето на метал в метал. Вратата на изповедалнята се отвори със скърцане.
Малоун се изправи, но веднага пак се приведе заради ниския таван. Макколъм отвори вратата навътре. Измъкнаха се в долната галерия, вдишвайки с благодарност прохладния вечерен въздух след трите часа в подобното на килер помещение. Горната и долната галерия бяха осветени, а сложните фигури между сводовете приличаха по-скоро на сенки, отколкото на орнаменти.
Малоун пристъпи към най-близката арка и вдигна очи към нощното небе. Мракът на тъмния манастир сякаш се подчертаваше от облачното небе. Той тръгна право към стълбите, които водеха нагоре. Надяваше се вратата към църквата да е останала незаключена. Със задоволство откри, че дори е отворена.
Нефът бе безмълвен като гробище. В цветните стъкла се отразяваха външните лампи, които къпеха със светлина фасадата. Само няколко слаби крушки разсейваха гъстия мрак.
— Това място е съвсем различно нощем — каза Пам.
Малоун бе съгласен. Бдителността му се засили.
Тръгна право към източния край и прескочи кадифените въжета. Когато стигна олтара, изкачи петте стъпала и застана пред сакрариума. После се обърна и впери очи в горния хор. Бледосивият ирис на кръглия готически прозорец, вече загубил живеца на слънцето, отвърна на погледа му.
Макколъм като че ли бе предусетил какво ще му трябва и се появи до него със свещ и кибрит.
— До купела за кръщение има редове със свещички. Видях ги като влязохме.
Малоун взе свещта и Макколъм запали фитила. Приближи бледия пламък до съда за светена вода се загледа в изображението върху вратичката.
Мария седеше с младенеца в скута си, зад нея беше Йосиф, а главите и на тримата бяха увенчани с ореоли. Трима мъже с бради, единият от които бе приклекнал пред младенеца, изразяваха почитта си. Други трима — единият от които носеше на главата си нещо като военен шлем — наблюдаваха отстрани. Над всички, над разделените облаци, светеше звезда с пет лъча.
— Това е сцената на Рождество — каза Пам иззад гърба му.
Права беше.
— Определено така изглежда. Тримата влъхви, които следват звездата, са дошли да се поклонят пред новородения цар.
Замисли се за думите в указанията. Какво следваше да открият тук, където среброто се превръщаше в злато? Намери мястото, което образува адрес без място, където ще откриеш другото място.
Доста голямо предизвикателство.
— Трябва да се махаме оттук, но не е зле да го снимаме. При положение че никой от нас няма фотоапарат, имате ли някакви идеи?
— Като купувах билетите — каза Макколъм, — се разходих из горния етаж. Има магазинче за сувенири. Книги и картички. Със сигурност ще има снимка.
— Чудесно — усмихна се Малоун. — Да вървим там.
Сейбър изтича по стълбите до горната галерия, доволен, че е взел правилното решение. След като Алфред Херман му бе възложил да открие библиотеката, в съзнанието му бързо се бе оформил окончателният план, а елиминирането на израелския екип в Германия бе затвърдило решимостта му.
Херман не би му позволил умишлено да провокира евреите и щеше да е невъзможно да му обясни какво е наложило онези убийства. Но Сейбър трябваше да обърка другата страна поне за няколкото дни, за да може да постигне целта си.
Ако въобще бе възможно. Но имаше малка вероятност и да стане. Никога нямаше да успее да разгадае сам указанията, а въвличането на друг освен Малоун щеше само да увеличи опасността от разкриване. Бе преценил, че единственият му избор бе да привлече Малоун като предполагаем съюзник. Рискован ход, но се бе оказал ефективен. Като че ли половината указания вече бяха разшифровани.