Касиопея наруши мълчанието.
— Та това пак ни връща до взаимно изключващите се претенции, нали така? Бог дал на Авраам Светите земи. В Битие се казва, че заветът бил предаден чрез Авраамовия син Исаак на всички евреи.
— От векове се предполага, че земята, която Бог очертал на Авраам, лежи в границите на днешна Палестина — каза Дейли. — Ами ако не е било така? Ами ако очертаните от Бог земи са някъде другаде? Някъде далеч от Палестина. Например в Западна Арабия?
Касиопея се подсмихна.
— Вие сте луди. Нима твърдите, че корените на Стария завет са там? В сърцето на исляма? Че в земите на евреите, обещани им от Бог, днес се намира Мека? Преди няколко години шепа ислямски фракции вдигнаха на крак целия свят заради една карикатура на Мохамед. Можете ли да си представите какво ще направят с тази идея?
Дейли не се трогна особено.
— Ето защо саудитците и израелците искаха главата на Хаддад. Той твърдеше, че доказателствата за теорията му можели да се открият в изгубената Александрийска библиотека. И че това му го казал някой си, наречен Пазител.
— Както бил случаят и с другите трима — каза Диксън. — Всеки от тях бил посетен от човек, представил се като Пазител, който им предложил начин да открият библиотеката.
— Че какви доказателства би могло да има там? — попита Стефани.
Дейли очевидно губеше търпение.
— Преди пет години Хаддад обяснил на палестинските власти, че определени древни документи можели да потвърдят заключенията му. Някакъв екземпляр на Стария завет, писан още преди Христа, на оригинален староеврейски, можел да се окаже решаващ. Днес не съществува екземпляр, писан преди десети век. Хаддад знаел от други оцелели източници, че в Александрийската библиотека имало библейски текстове. Откриването на такъв текст би бил единственият начин да се докаже нещо, тъй като саудитците не биха позволили археологически разкопки в Асир.
Стефани си спомни какво й бе разказал Грийн рано сутринта във вторник.
— Затова са разрушили онези села. Страхували са се. Не са искали да се открие нищо. Нищо, свързано с еврейската Библия.
— И затова сега искат смъртта ти — заяви Диксън. — Защото си вреш носа там, където не трябва. Не искат да рискуват.
Стефани се взря в Космическата зала. Развълнувани ученици разглеждаха изложените ракети. Тя погледна ядосано Диксън.
— Нима правителството ти вярва на тия безумия?
— Затова убиха онези тримата. Затова и Хаддад се превърна в мишена.
Стефани посочи Дейли.
— Той не е приятел на Израел. Иска да използва всичко, до което се добере, за да накара правителството ви да преклони глава.
Диксън се разсмя.
— Стефани, ти май стигна твърде далеч.
— Няма никакво съмнение относно мотивите му.
— Нямаш никаква представа какви са мотивите ми — прекъсна я Дейли с възмущение.
— Знам, че си лъжец.
Дейли я погледна с известна несигурност. Изглеждаше някак объркан, което я изненада, и тя попита:
— Какво всъщност става, Лари?
— Много повече, отколкото можеш да си представиш.
53
Лисабон, 20:45 ч.
Малоун отстъпи назад в магазинчето, но продължи да държи тримата под око. Напредваха с обиграни движения през долната галерия. Професионалисти. Чудесно.
Той се скри зад една от стъклените витрини до отворената врата и продължи да се взира към вътрешността на манастира. Пам бе до него. Макколъм бе приклекнал зад плота в средата на магазина.
— Те са долу, а ние горе. Май имаме няколко минути. Църквата и галерията са големи. Ще им е нужно време да претърсят всичко. Тези затворени ли са? — попита той Макколъм, сочейки другите стъклени врати, които извеждаха навън.
— Опасявам се, че да. Водят надолу. Така че ги заключват като предпазна мярка.
Позицията им никак не му се нравеше.
— Трябва да се измъкнем оттук.
— Котън — повика го Пам и той насочи вниманието си обратно към горната галерия. Един от мъжете се бе появил на върха на стълбите и започваше да напредва към магазинчето за сувенири.
Макколъм се промъкна зад него и прошепна:
— Скрий я зад касата и иди зад плота.
Всеки, който бе в състояние да простреля двама души в главата и въпреки това да се наслаждава на закуската си, будеше известно уважение. Така че Малоун реши да не спори. Сграбчи ръката на Пам и я отведе до касата.