Видя как Макколъм изважда ножа.
Трите витрини бяха групирани така, че образуваха ниша, достатъчно широка, за да побере Макколъм. Тъмнината щеше да го скрие достатъчно дълго, че да е твърде късно жертвата му да реагира.
Въоръженият мъж приближаваше.
Търпението на Стефани започваше да се изчерпва.
— Какво означава повече, отколкото можеш да си представиш?
— В правителството има хора, които искат да докажат теорията на Хаддад — каза Дейли.
Стефани си припомни какво бе заявил Дейли на Брент Грийн, когато смяташе, че никой не ги чува.
— Включително и ти.
— Не е вярно.
Тя обаче не бе склонна да му вярва.
— Я стига с лъжите, Лари. Тук си само защото разполагам със средства да те очерня.
Дейли не се впечатли особено.
— Време е да погледнеш истината в очите, Стефани. Нашите хора в медиите ще извъртят каквото и да им поднесеш, така че да го изкарат пълна измислица, изфабрикувани доказателства, съчинени от побесняла служителка, която се опитва да спаси работата си. Естествено, вероятно ще имам известни притеснения, въпроси от страна на пресата, но ти не разполагаш с достатъчно данни, за да ме провалиш, нито мен, нито когото и да било друг. Не съм дал никому нито цент. А онези лобисти? Всички ще започнат да се кълнат в истината. Ще загубиш битката.
— Може и така да е. Но кариерата ти ще приключи.
Дейли сви рамене.
— Такива са рисковете на професията.
Касиопея оглеждаше изложбената зала и Стефани долови безпокойството й. Каза на Дейли.
— Хайде, минавай направо към въпроса.
— Въпросът — подхвана Диксън — е, че искаме всичко това просто да изчезне. Но някой от твоето правителство не желае да ни остави на спокойствие.
— Точно така. Той. — И Стефани посочи Дейли.
Касиопея небрежно се приближи към Лунния модул и тълпата от екзалтирани тийнейджъри, скупчени в подножието му.
— Стефани — каза Дейли, — ти ме обвини за изтичането на информация за Александрийската връзка. Но сама не можеш да различиш приятелите от враговете си. Ненавиждаш правителството. Смяташ президента за идиот. Но има и други, които са далеч по-лоши. Опасни хора.
— Не — прекъсна го тя. — Това са фанатици. Верни на партията личности, които години наред си затварят устите. Сега най-после са в положение да предприемат нещо.
— И за момента Израел е на челно място в дневния им ред.
— Да оставим гатанките, Лари. Кажи ми каквото искаш да ми кажеш.
— Зад всичко това стои вицепрезидентът.
Добре ли беше чула?
— Я стига лъжи.
— Има връзки със саудитците. Отдавна го финансират. Не е отскоро в политиката. Няколко мандата в Конгреса, три години министър на финансите, а сега и втората най-висока позиция в държавата. Но той иска най-високия пост и не го крие, а верните му хора са му обещали да издигнат кандидатурата му. Има приятели, които се нуждаят от добри връзки със саудитците и те ще му осигурят парите. С президента не са на едно мнение за Близкия изток. Приближен е на кралското семейство в Саудитска Арабия. Не един път е близал задниците им, и то публично. Но се погрижи те да разберат за Александрийската връзка. Неговият жест на доброжелателство.
Това противоречеше на казаното от Брент Грийн, тъй като министърът лично бе поел вината за изтичането на информация.
Касиопея се завърна.
— Какво има? — попита я Стефани.
— Приключвай тук.
— Проблем ли има?
— Имам лошо предчувствие.
— Прекалено много интриги има в живота ти — подметна Диксън на Касиопея.
— А в твоя — прекалено много лъжи.
Стефани се обърна към Дейли, изпълнена с недоумение и опасения.
— Не каза ли преди няколко минути, че някои хора в администрацията искат да докажат теорията на Хаддад? Сега пък твърдиш, че вицепрезидентът я е предложил на саудитците. Явно искат да се отърват от нея. Кое е вярно?
— Стефани, това, което си взела от къщата ми, може да ме довърши. Работя в сянка. Винаги съм работил по този начин. Но все някой трябва да го прави. Мен ли искаш да спипаш, или този, който действително стои зад всичко това?
Не бе отговорът на въпроса й.
— Искам всички.
— Невъзможно е. Защо поне веднъж не ме чуеш? Ако цял ден налагаш един дънер с брадвата, може и да го пробиеш. Но ако забиеш клин в средата му, постоянно ще се цепи.