— Просто се опитваш да си спасиш кожата.
— Кажи й — каза Дейли на Диксън.
— В правителството ви има вътрешно разцепление. Все още сте наши приятели, но има такива, които искат да променят нещата.
Стефани не беше впечатлена.
— Винаги е било така. Монетата има две страни.
— Сега е различно — каза Диксън. — Случват се много повече неща. А Малоун е в Португалия.
Това вече привлече вниманието й.
— И Мосад планира да се разправи с него там.
Дейли прокара ръка през косата си.
— Стефани, тук действат две фракции. Едната арабска, другата — еврейска. И двете искат едно и също и което е необичайно, го искат по една и съща причина. Вицепрезидентът е свързан с арабите…
През пещероподобното пространство на музея проехтя сирена, след това безизразен глас обяви по радиоуредбата, че сградата трябва незабавно да се опразни.
Стефани сграбчи Дейли за ръката.
— Не съм аз — прошепна той бързо.
Сейбър замръзна на мястото си. За да действа, мъжът с пистолета трябваше да влезе в магазина. Щеше да го направи. Къде ли са другите двама?
Отговорът дойде заедно с някакво движение иззад заключените стъклени врати. Интересно. Тримата очевидно познаваха добре територията, а също така знаеха и че целта им е магазинчето за сувенири.
Дали бяха видели светлината?
Двамата отляво провериха вратата и откриха, че е заключена. Силуетите отстъпиха крачка назад и стреляха в стъклото. Нямаше откат. Само тъп удар. Като чук върху пирон. Металът удари стъклото, изтрещя, но не го разби. Явно бе бронирано.
Третият нападател се втурна през отворените врати с насочен пистолет. Сейбър изчака да отмине мигът на нерешителност, в който мишената преценяваше положението и се хвърли напред, избивайки пистолета с крак, като същевременно замахна с ножа и преряза гърлото на нападателя. Не му даде възможност да осъзнае случващото се и заби острието във врата му.
Чуха се гъргорещи стенания и мъжът рухна на пода.
Нови куршуми удариха заключената врата. Няколкото ритника не успяха да разкъртят стъклото. След това той чу стъпки — двамата слизаха обратно по стълбите — и грабна пистолета на мъртвия.
Сирената продължаваше да вие. Стотици посетители хукнаха към входа на музея. Стефани не отпускаше хватката си върху Дейли.
— Вицепрезидентът си има сподвижници — каза той. — Не може да действа сам.
Този път тя слушаше.
— Стефани. Брент Грийн работи с него. Той не ти е приятел. — Очите й се впиха в Хедър Диксън, която кимна.
— Казва истината. Кой друг знаеше, че ще бъдеш тук? Ако искахме да те убием, нямаше да се срещнем в музея.
Смяташе, че държи нещата под контрол, но вече не бе толкова сигурна. Грийн действително бе единственият, който знаеше, че са тук, ако можеше да се вярва на Диксън и Дейли. Пусна Дейли, а той продължи:
— Грийн е в комбина с вицето. От доста време. Обещано му е второто място в бюлетината. Брент не би могъл да се надява да спечели избори. Това е единственият му шанс да се придвижи нагоре.
Ново съобщение по радиоуредбата нареди опразването на сградата. Един от охранителите излезе от кафенето и им нареди да напуснат.
— Какво става? — попита го Дейли.
— Просто предпазна мярка. Трябва да опразним сградата.
През стъклените стени се виждаше как хората масово напускат района на музея. Доста сериозна предпазна мярка.
Забързаха към главния вход, през който се точеше безкраен поток от хора. Навред се виждаха притеснени изражения. Повечето бяха деца и семейства, които коментираха какво би могло да се случва.
— Дай да намерим друг изход — предложи Касиопея. — Поне да не бъдем толкова предвидими.
Стефани се съгласи. Двете се отдалечиха. Дейли и Диксън не се помръднаха, сякаш се опитваха да ги накарат да повярват.
— Стефани — провикна се Дейли.
Тя се обърна.
— Аз съм единственият ти приятел. Обади ми се, когато го осъзнаеш.
Не можеше да повярва на думите му, но чувството на несигурност, което я обзе, й бе крайно неприятно.
— Трябва да тръгваме — каза Касиопея.
Хукнаха през поредица от галерии с лъскави въздушни кораби, покрай магазин за сувенири, който бързо се опразваше. Касиопея явно искаше да използва някой от аварийните изходи, което бе разумен ход, тъй като сирената и без това вече бе задействана. Пред тях, иззад витрина, пълна с миниатюрни самолети, изникна някакъв мъж. Висок, облечен в строг тъмен костюм. Вдигна дясната си длан. Стефани забеляза тънка жичка, която се виеше от лявото му ухо.