Малоун стреля отново и този път куршумът му уцели бедрото на мъжа. Нападателят му извика от болка, но остана на крака. Малоун изстреля трети куршум в гърдите му. Нападателят се олюля и се просна по гръб на пода.
— Трудно е да те убие човек, Малоун — долетя мъжки глас откъм входа.
Разпозна гласа. Адам от апартамента на Хаддад. Сега вече знаеше със сигурност. Израелци. Но как го бяха открили? Чу стъпки, които се отдалечаваха тичешком. Поколеба се, после се втурна към изхода на трапезарията, решен да довърши започнатото от Лондон. Спря на прага и надникна навън.
— Насам, Малоун — подвикна Адам.
Той се взря в откритото пространство на манастира, по диагонал към отсрещната страна. Адам бе застанал под един от сводовете. Не можеше да обърка това лице.
— Добър стрелец си, но не чак толкова. Сега сме само аз и ти.
Адам изчезна през входа, който водеше към вътрешността на църквата.
— Пам, стой там — каза Малоун. — И ако и този път не ме послушаш, ще те оставя да се справиш сама с този убиец.
Изтича от трапезарията и хукна надолу. Къде ли бе Макколъм? Двама от стрелците определено бяха неутрализирани. А беше забелязал само трима. Дали Адам не го бе убил? Само аз и ти. Така бе казал израелецът.
Реши, че ще е глупаво да последва Адам в църквата. По-добре ходът му да е неочакван. Затова скочи върху една от пейките, които опасваха външния ръб на галерията, и погледна надолу. Орнаментите и фигурите, украсяващи манастира, впечатляваха както с изяществото, така и с размера си. Напъха пистолета в колана си и изви тяло, сграбчи горната част на каменната пейка и спусна стъпала към орнамент с причудлива форма. Успя да запази равновесие, сграбчи камъка и се извъртя до перваза, започващ от подпората на един от сводовете. Оттам имаше само метър и осемдесет до тревата в манастирската градина.
Внезапно Адам се появи от църквата и тичешком измина цялата дължина на галерията. Малоун грабна пистолета и стреля, куршумът пропусна целта, но определено привлече вниманието на жертвата. Адам изчезна навътре, използвайки за прикритие същите високи до кръста пейки както Малоун. След това се показа и стреля.
Малоун се хвърли между две подпори в долната галерия и се просна с все сила на плочите. Ударът му изкара въздуха. Четирийсет и осем годишното му тяло бе стигнало границата на издръжливостта си, макар някога да бе понасяло много повече. Покатери се обратно върху пейката и се втренчи в отсрещната страна на манастира.
Адам отново тичаше. Малоун скочи на крака и хукна наляво, заобиколи ъгъла и затича право към Адам, който изчезна зад поредните стъклени врати, изработени така, че да затворят пространството между две пищно украсени арки със статуи от двете страни. Малоун стигна вратата и се спря отвън. Една табелка известяваше, че в тъмното пространство зад вратите някога се събирали монасите. Щеше да е глупаво да отвори вратата. Нямаше достатъчно светлина, за да види кой знае какво от другата страна. Различаваше само два прозореца, ясно открояващи се в тъмнината.
Той реши да използва информацията, която имаше. Отвори рязко едната врата, като прикри тялото си зад другата, за да се предпази от изстрели. Но такива нямаше.
Огромен надгробен паметник изпълваше центъра на високото правоъгълно пространство. Той се огледа, но не видя нищо обезпокоително. Прозорците привлякоха погледа му. Десният бе разбит, стъклата бяха пръснати по пода, а краят на някакво въже тъкмо изчезваше през перваза, явно дърпано отвън. Адам бе изчезнал.
Малоун чу стъпки по камъните и видя Пам и Макколъм да тичат към него. Върна се в галерията и попита Макколъм:
— Какво стана с теб?
— Удариха ме по главата. Двама. Горе. Ликвидирах един в църквата, но след това ме хванаха. И ме неутрализираха.
— Защо си още жив?
— Не знам, Малоун. Защо не ги попиташ?
Той пресметна наум. Трима убити. Двама, които уж бяха повалили Макколъм. Значи петима? Но той бе видял само трима. Насочи пистолета си към Макколъм.
— Тези приятелчета нахлуха тук, погнаха ни, опитаха се да убият мен и Пам, а теб просто те удрят по главата и си тръгват. Доста необяснимо, не мислиш ли?
— Какво искаш да кажеш, Малоун?
Малоун измъкна локатора от джоба си.
— Работят за теб. И са пристигнали да ни ликвидират, за да не ти се налага ти да вършиш мръсната работа.
— Уверявам те, че ако исках да сте мъртви, вече щяхте да сте.