— Дойдоха право в магазина. Обкръжиха го като лешояди. Знаеха точно къде да търсят. — Той вдигна локатора. — И следяха точно нас. Убих един горе и бях на косъм да убия и третия. Но изведнъж той просто си тръгна. Това е най-странният екип от убийци, който съм виждал.
Той щракна уреда и го насочи към Макколъм. Включи звука и всички чуха тихото пиукане, сочещо, че приемникът е открил целта си.
— Теб следят. Ето това го доказва.
— Давай, Малоун. Направи каквото смяташ, че трябва.
Пам стоеше отстрани и мълчеше. Малоун се обърна към нея.
— Не ти ли казах да останеш горе?
— Останах, но после той дойде. Котън, човекът действително има ужасна цицина на главата.
Това не го впечатли особено.
— Достатъчно е жилав да отнесе и някой куршум, изстрелян от наемниците му, за да ни заблуди.
Насочи локатора към Макколъм, но ритмичното пиукане не се промени.
— Доволен ли си сега? — попита Макколъм.
Малоун размаха локатора наляво и надясно, но сигналът не се промени. Не Макколъм бе обектът. Точно в този момент Пам мина покрай тях. Сигналът се промени. Макколъм също го усети.
Малуон насочи устройството към Пам и сигналът се засили. Тя също го чу и се извърна към него.
Малоун отпусна ръката с пистолета и се приближи към нея, продължавайки да движи устройството. Пулсирането отслабна, след това отново се усили, когато го насочи право към нея.
Лицето й доби смаяно изражение и тя попита:
— Какво е това?
— Следели са теб. Ето как са открили Джордж. Чрез теб. — Обзе го ярост. Той хвърли локатора, напъха пистолета в джоба си и започна да я опипва.
— Какво, по дяволите, правиш? — изкрещя тя.
Нервността й бе очевидна, но той нямаше намерение да щади чувствата й.
— Пам, ако се налага да те съблека чисто гола и да претърся всяко отверстие в тялото ти, ще го направя. Така че по-добре ми кажи къде е.
Умът й сякаш блокира от объркването.
— Кое къде е?
— Това, което локаторът проследява.
— Часовникът — каза Макколъм.
Той се извърна. Макколъм сочеше китката на Пам.
— Там трябва да е. Има си собствен източник на енергия и е достатъчно голям, за да побере предавател.
Малоун сграбчи китката на Пам, разкопча часовника, измъкна го и го запокити върху пода. Вдигна локатора и го насочи. Равномерният, силен сигнал потвърди, че целта бе в часовника. Насочи устройството обратно към Пам и сигналът замря.
— О, господи — изпъшка тя. — Значи заради мен убиха онзи старец.
56
Малоун влезе в бизнес центъра на хотел „Риц — Четирите сезона“. Бяха напуснали манастира през главния вход. Тъй като вратите се отваряха отвътре, порталът се бе оказал най-краткият път навън. Бяха обиколили сградата и бяха открили откъде бяха влезли Адам и сънародниците му. Елегантните прозорци на залата за събрания, украсени с каменни орнаменти, бяха единствените, незащитени с решетка. Извисяваха се почти на два метра от земята, обърнати към тъмна странична уличка. Две разклонени дървета представляваха идеалното прикритие за влизане с взлом.
Бяха извървели пеша няколкото пресечки на изток и бяха хванали трамвай до центъра на Лисабон, а после такси в северна посока за няколкото километра до хотела. Никой не бе продумал по време на пътуването. Малоун бе доста объркан. Смятал бе Макколъм за основната заплаха, а всъщност опасността се бе оказала много по-близо. Но поне бе сложил край на преследването, захвърляйки часовника в живия плет около манастирската градина.
Трябваше да се съсредоточи.
Влязоха в една от конферентните зали на бизнес центъра и затвориха вратата. Върху масата ги чакаха компютър и телефон, както и химикалки и хартия. Ето затова му харесваше обслужването в „Четирите сезона“. Казваш какво ти трябва, и ти го осигуряват.
— Котън — започна Пам веднага, — този часовник ми беше подарък. Нали ти казах. От мъжа, с когото излизам от известно време.
Той наистина помнеше, че тя бе споменала нещо такова в Лондон. Марка „Таг Хойер“. Доста скъп. Тогава се бе впечатлил.
— Кой е той?
— Адвокат от друга фирма. Старши партньор.
— Откога сте заедно? — Прозвуча, сякаш му пукаше, а съвсем не бе така.
— От няколко месеца. Но стига. Откъде би могъл да знае, че всичко това ще се случи? Та той ми подари часовника още преди седмици.