Искаше му се да й вярва. Но и друг път бе имало такива случаи сред съпругите на агенти. Пресегна се за телефона и набра кода на Атланта и телефона на проект „Магелан“. Обясни на гласа, който му отговори, кой е и какво иска. Помолиха го да изчака. След две минути в ухото му прогърмя мъжки глас.
— Котън, тук е Брент Грийн. Прехвърлиха обаждането ти към мен.
— Трябва да говоря със Стефани.
— Няма начин. Тук се случиха доста неща. Ще трябва да се задоволиш с мен.
— Защо министърът на правосъдието се занимава с хората на проект „Магелан“? Обикновено страниш от тях.
— Доста е сложно, Котън. Стефани бе освободена от поста си и двамата сме се захванали със сериозна битка.
Малоун не се изненада.
— Всичко има връзка с това, което правя тук, нали?
— Точно така. В администрацията има хора, които са изложили сина ти на опасност.
— Кои?
— Не сме сигурни. Точно това се опитва да разбере Стефани. Можеш ли да ми кажеш какво се случва при теб?
— Чудесно се забавляваме. Лисабон е страхотен град.
— Има ли някаква причина да си толкова саркастичен?
— Сещам се за около хиляда. Но искам да направиш нещо. Да провериш един човек на име Джеймс Макколъм. Твърди, че е служил във войската, в специалните служби. — Котън набързо описа външността на Макколъм. — Трябва да знам дали има такова лице и какво е миналото му. — Докато обясняваше молбата си, гледаше право в лицето на мъжа до себе си, но то дори не трепна. — Какво става със Стефани?
— Доста е дълго за разправяне. Но трябва да сме наясно какво става при теб. Би могло да й помогне.
— Не знаех, че толкова ти пука.
— Не мога да разбера защо всички смятат, че не я харесвам. Напротив, тя притежава много положителни качества. Но в момента е загазила. Не съм чувал нищо нито за нея, нито за мис Вит от няколко часа.
— И Касиопея ли е там?
— Със Стефани е. Приятелят ти Хенрик Торвалдсен я изпрати.
Грийн беше прав. Наистина, доста неща се случваха там.
— Освен всичко имам известен проблем и с бившата си съпруга. Изглежда, израелците я следят.
— Наясно бяхме. Мъжът, с когото излиза в Атланта, е симпатизант на израелците. От Мосад го помолили да й подари някои неща. Часовник, медальон, пръстен. Всички, съдържащи джипиес устройства. Предполагам, са се надявали да носи поне едно от тях в някой или друг момент.
— Това означава, че израелците са знаели, че има планирано действие срещу сина ми и са били готови да се възползват.
— Можеш спокойно да направиш това заключение. Александрийската връзка в безопасност ли е?
— Не знаех, че си запознат с проблема.
— Вече съм.
— Израелците се погрижиха за него вчера, а преди малко едва не се разправиха и с нас. — Сега вече определено трябваше да помисли. — Трябва да затварям. Имаш ли някакъв номер, на който директно да те набера? — Грийн му го даде. — Бъди готов. Скоро ще ти се обадя отново.
— Котън — прекъсна го Грийн, — онзи адвокат, с когото е излизала бившата ти съпруга. Мъртъв е. Застреляха го преди няколко дни. Израелците си заличават следите.
Той схвана намека.
— На твое място бих я държал под око — каза Грийн. — Не се знае какво можеш да очакваш от нея.
— Това е най-малкото.
— Както и да е, тя е проблем.
Малоун затвори телефона. Пам го гледаше втренчено.
— Любовникът ти е мъртъв. Израелците са се погрижили. Работел е за тях.
Лицето й се разкриви от шока. Той лично не бе никак натъжен. Онзи мъж е бил съучастник в отвличането на Гари.
— Ето какво се случва, когато се сприятелиш с гърмяща змия. Все се чудех как са ни открили в хотела в Лондон. Просто нямаше начин да са ни проследили от апартамента на Хаддад.
Малоун виждаше, че е разстроена, но нямаше време за чувствата й. Съжалението по невъзможни неща може само да те убие по-лесно. Той се обърна към Макколъм.
— Нали ме чу? Проверявам самоличността ти.
— Приключи ли с драматизма? Спомни си, че останалата част от указанията са у мен, а все още не знаем накъде да поемем оттук.
— Кой го казва? — Той измъкна снимката, откъсната от книгата в магазинчето, и я разгъна. — Открий мястото, което образува адрес без място, където ще намериш другото място. Е, открихме мястото, където среброто се превръща в злато. Ето тук. Рождеството. Витлеем. Белем. А кое е онова нещо, което има адрес, но няма място? — Той посочи компютъра. — Много адреси и нито едно място. Уеб адреси.