Той седна пред машината.
— Пазителите искат някак да контролират указанията. Не са от хората, които ще захвърлят нещо и ще го оставят на произвола. Трябва да са в състояние да прекъснат пътя, стига да поискат, дори ако поканеният успее да стигне дотук. А какво по-хитро да скрият последните указания в уеб сайт, който лично контролират?
Той написа BETHLEHEM.COM, но стигна единствено до търговски сайт, пълен с глупости.
Опита с BETHLEHEM.NET и попадна на същото. Но когато изписа BETHLEHEM.ORG, екранът побеля и върху него се появи въпрос, изписан с черни букви:
Курсорът мигаше върху черна линия точно под въпроса, готов да изпише отговора. Той написа АЛЕКСАНДРИЙСКАТА БИБЛИОТЕКА. Екранът примигна, после се смени.
Той написа думата, което смяташе, че искат да чуят:
Екранът отново се промени.
Малоун разгада числата. Открий мястото, което образува адрес без място, където ще намериш другото място.
— Това е другото място.
— Джипиес координати — намеси се Макколъм.
Малоун бе съгласен. Трябваше да ги разчете, затова потърси подходящ уеб сайт и ги въведе. След няколко секунди се показа карта. Той веднага разпозна формата — обърнат равнобедрен триъгълник, клин, който откъсваше Африка от Азия, приютил уникална комбинация от планини и пустини, заобиколени от тесния Суецки канал от запад, още по-тесния залив Акаба от изток и Червено море от юг. Синай. Координатите сочеха някакво място в крайните югоизточни райони, в планините, близо до върха на обърнатия триъгълник.
— Май намерихме мястото.
— И как смяташ да стигнем там? — попита Макколъм. — Това е египетска територия, патрулирана от ООН, точно до Израел.
Малоун посегна към телефона.
— Няма да бъде толкова сложно.
Четвърта част
57
Виена, 22:30 ч.
Торвалдсен седеше в голямата зала на замъка и наблюдаваше откриването на зимната сесия на Ордена на Златното руно. И той, както всички останали, заемаше позлатен старинен стол. Бяха подредени в редици по осем, обърнати към вътрешността на кръга. Столът на Алфред Херман, поставен в средата, беше драпиран със синя коприна. Всички горяха от нетърпение да се изкажат и скоро разговорите се насочиха към темата за Близкия изток и предложението на Политическия комитет от миналата пролет. Тогава плановете им не бяха окончателни, но сега нещата стояха другояче. И не всички бяха на едно и също мнение.
Всъщност несъгласията бяха доста повече, отколкото Алфред Херман очакваше. Синия стол вече на два пъти се беше намесил в дебата, което беше рядкост. Торвалдсен знаеше, че Херман обикновено запазва мълчание.
— Изселването на евреите е абсурдно и невъзможно начинание — обади се един от членовете. Торвалдсен го познаваше — беше запален по риболова норвежец. — В Библията ясно е казано, че Бог е избрал Йерусалим и е осветил Храма там. Според Царства Бог предоставил на Соломон едно племе, за да може Давид да има всякога светилник пред Него в Ерусалим. А града избрал за себе си. Възстановяването на Израел не е случайно. Мнозина вярват, че се дължи на божественото вдъхновение.
Неколцина други членове подкрепиха изявлението му с пасажи от различни псалми.
— Ами ако всичко, което цитирате, не е истина?
Въпросът долетя от предната част на залата. Синия стол се изправи.
— Спомняте ли си кога е създадена съвременната държава Израел?
Никой не отговори.
— На четиринайсети май 1948 година. В четири и трийсет и две следобед. Давид Бен Гурион се изправил в музея в Тел Авив и заявил, че по силата на естественото и историческото право на еврейския народ държавата Израел се смята за основана.
— Пророк Исая е казал, че един народ ще се роди за един ден — обади се някой от членовете. — Бог е спазил обещанието си към Авраам. Земята била върната на евреите.
— А откъде знаем за него? — попита Херман. — Има само един източник. Старият завет. Мнозина от вас днес се позоваха на този текст. Бен Гурион говори за естественото и историческото право на еврейския народ. Той също се позовава на Стария завет. Това е единственото доказателство, в което се споменава за тези божествени откровения, но автентичността му е доста съмнителна.