— Тогава трябва да дойдете. Ще ви разведа наоколо.
— Разбрах, че строителните работи се извършват както преди шестстотин години. Невероятно.
Стефани осъзна, че Даниълс всъщност й предава послание. Те са тук, той беше информиран, така че отпусни се.
Добре. Да видим накъде биеше.
— Противно на мнението ти, Стефани — каза Даниълс, — аз не съм идиот.
Седяха в дървени люлеещи столове на предишната веранда. Даниълс енергично се люлееше, а дъските на пода проскърцваха от тежестта на едрото му тяло. Президентът бе висок метър и деветдесет.
— Не си спомням да съм ви наричала идиот — отвърна тя.
— Навремето баща ми казваше на майка ми, че никога не я е наричал кучка в лицето. — Той я изгледа. — Което беше вярно.
Тя не отговори.
— Положих доста усилия, за да те изкарам от онзи музей. Той е едно от любимите ми места. Обожавам самолетите и космоса. Изчел съм всичко за тях като млад. Знаеш ли кое е най-хубавото да си президент? Можеш да наблюдаваш излитането на всеки космически кораб, ако поискаш. — Президентът преметна крак върху крак и се облегна назад. — Имам проблем, Стефани, и то сериозен.
— Значи ставаме двама. В момента съм без работа, а според заместник-съветника ви по националната сигурност, съм под арест. И не ме ли уволнихте именно вие?
— Точно така. Лари ме помоли и аз се съгласих. Но трябваше да го направя, за да можеш да дойдеш тук.
Касиопея се наклони напред.
— Дълго време имах известни съмнения, но сега вече знам. Работите с израелците, нали? Опитвах се да сглобя мозайката, но сега всичко ми се изяснява. Те са дошли при вас.
— Разбрах, че баща ви е един от най-умните мъже в Испания. Създал е финансова империя от нищото. И сега вие я управлявате.
— Което не е една от силните ми страни.
— Чувам обаче, че стреляте отлично, че сте безразсъдно смела и с коефициент на интелигентност на гений.
— Освен това в момента съм замесена в невероятна политическа каша.
Очите на Даниълс се присвиха развеселено.
— Каша, наистина. Права сте, израелците дойдоха при мен. Поизнервени са заради Котън Малоун.
Стефани знаеше, че Даниълс не е безразличен към Малоун. Преди две години Малоун се беше забъркал в съдебен процес за убийство в Мексико Сити. Жертвата на убийството бе наблюдател от Агенцията за борба с наркотиците и бивш съквартирант на Даниълс от колежа. Убийството му бе буквално екзекуция. Стефани беше изпратила Малоун, за да осигури осъдителна присъда, но по време на обедната почивка на съда Малоун се беше озовал насред престрелка, в която бяха загинали мексиканският прокурор и синът на Хенрик Торвалдсен. Малоун бе застрелял убийците и бе получил куршум в рамото, но бе успял да извоюва присъда. Когато беше поискал да се пенсионира по-рано, заради проявената храброст Даниълс лично го беше освободил от военноморския флот.
— Ами вие, сър? — попита тя. — И вие ли сте изнервен от Малоун?
— Сър? За първи път ме наричаш така. Забелязах, че при малкото ни срещи никога не си използвала това обръщение.
— Не подозирах, че сте забелязали.
— Стефани, аз забелязвам изключително много неща. Например преди малко Котън Малоун се обади в офиса на проект „Магелан“. Вие, разбира се, бяхте заети, затова разговорът бе прехвърлен на Брент Грийн по лично нареждане на министъра на правосъдието.
— Мислех, че вече Дейли отговоря за проекта.
— Аз също. Защо Грийн би постъпил така?
— А откъде знаете, че го е направил? — попита Касиопея.
— Телефоните му се подслушват.
Стефани се запита дали беше чула добре.
— Подслушвате телефоните му?
— Точно така. На него и на още няколко души. Да, един от тях е Лари Дейли.
Обля я вълна от нерешителност и тя си наложи да се концентрира. Явно ребусът съдържаше много неизвестни.
— Стефани, цял живот съм работил, за да стигна дотук. Това е пост, на който човек наистина може да промени нещо. А аз се справям добре. Безработицата е най-ниската от трийсет години насам. Инфлация буквално няма. Лихвените проценти са съвсем скромни. Преди две години дори успях да намаля данъците.
— С помощта на Лари Дейли, който държи юздите на Конгреса. Трудно е да загубиш — не можа да се въздържи Стефани. Този човек може и да бе президентът, но в момента нивото й на търпимост беше под нулата.