Стефани почувства, че трябва да го защити:
— Той ми спомена, че е допуснал изтичане на информация за Александрийската връзка, защото сам е търсел предателя.
— По дяволите, възможно е. Не знам. Това, което знам, е, че заместник-съветникът по националната сигурност е подкупвал Конгреса. Вицепрезидентът ми крои планове с един от най-богатите мъже в света. А две нации в Близкия изток, които по принцип се ненавиждат, в момента работят заедно, за да предотвратят откриването на библиотека отпреди хиляда и петстотин години. Това като че ли е всичко, нали, Стефани?
— Да, господин президент, схващаме положението.
— Тогава намерете предателя.
— И как предлагате да го направим?
Той се усмихна на решителността й.
— Доста мислих по въпроса. Нека първо хапнем нещо, после идете да поспите. Изглеждате изморени. Тук сте в безопасност.
— Не можем да чакаме до сутринта — отвърна тя.
— Ще се наложи. Знаеш ли как овесът увира най-добре? Когато го оставиш да къкри на котлона със затворен капак. Така твърдите зрънца се превръщат в божествена закуска. Ще оставим цялата работа да покъкри няколко часа и тогава ще ви разкажа какво съм намислил.
62
Виена
Торвалдсен се върна на пръсти в нишата, но продължи да слуша напрегнато разговора на долния етаж. Присъствието на американския вицепрезидент в замъка на Херман разкриваше множество нови възможности. Старият човек погледна Гари и сложи пръст пред устните си. Момчето трябваше да мълчи.
От долния етаж се чу подрънкване на стъкло.
— За нашето приятелство — каза Херман.
— Точно това харесвам у теб, Алфред. Лоялността. Днес тя не се среща често.
— Вероятно твоят шеф мисли същото.
Другият мъж се засмя.
— Даниълс е глупак. Има прекалено опростенчески поглед към живота и целия свят.
— А ти смяташ ли се за лоялен?
— Абсолютно. Преживял съм пет години с Дани Даниълс. Вършех точно това, което той искаше. Усмихвах се. Защитавах го. Но повече не мога да го понасям. Американците също.
— Надявам се да не си пропилял времето си напразно.
— През всичките години изграждах коалиции. Създавах познанства и приятелства. Изглаждах отношенията с враговете. Имам всичко, което ми трябва…
— Освен пари.
— Не бих казал. Имам достатъчно длъжници, за да задвижа нещата. А и арабските ми приятели са доста щедри.
— Орденът също оценява усилията на хората, които го поддържат. Твоят президент не е особено приятелски настроен към световния бизнес. Изглежда, го привличат митническите тарифи, търговските ограничения и откритото банкиране.
— Това е отделен проблем. Уверявам те, че мнозина във Вашингтон са на съвсем различно мнение.
Шумът от долния етаж подсказваше, че двамата мъже сядат. Торвалдсен се приближи до парапета. Херман седеше на стол, а вицепрезидентът бе седнал в едно от креслата. И двамата държаха питиета.
— Израел се опитва да разбере какво се случва — каза вицепремиерът. — Знаят, че връзката е разкрита.
— И аз знам — кимна Херман. — Впрочем имам съдружник, който се занимава с този въпрос.
— Началникът на кабинета ми твърди, че израелски разузнавачески екип е изчезнал в Германия, а един служител от Външно министерство бил открит мъртъв в Ротенбург след подозрение, че е продавал информация. Изпратили са екип убийци в Лондон. Най-странното е, че от Тел Авив всъщност искаха ние да разберем.
— Знам и това, приятелю мой.
— Тогава сигурно знаеш и че един от бившите ни агенти, Котън Малоун, е на път за Синай с бившата си съпруга и с още един мъж.
Настъпи тишина.
— Любопитно ни бе кой е този човек и затова изследвахме отпечатъците, които е оставил върху едно от перилата, докато се е качвал на военния самолет в Лисабон. Американец. Джеймс Макколъм. Чувал ли си за него?
— Псевдонимът му е Доминик Сейбър. Работи за нас.
— И понеже ти също си мой приятел, Алфред, с цялото си уважение ще ти кажа, че си пълен нещастник. Видях го в очите ти. Изобщо не знаеше, че твоят човек е на път за Синай.