Възхищавам се на Тишендорф, че е успял да вземе ръкописа. Монасите са щели или да го изгорят, или да го оставят да изгние. За съжаление много от източниците ни на знание са застигнати от подобна участ. Надяваме се единствено, че Пазителите са били по-предпазливи.
— Ти май наистина вярваш в тия работи?
Херман се замисли дали да продължи. Нещата се развиваха доста бързо и този мъж, който скоро щеше да стане президент, трябваше да осъзнае ситуацията.
Изправи се.
— Ще ти покажа нещо.
Торвалдсен се разтревожи, когато Алфред Херман се изправи и остави питието си на масата. Той рискува да погледне надолу и видя, че австриецът води вицепрезидента към спираловидната стълба. Бързо обходи с поглед пътеката между рафтовете на горния етаж и осъзна, че няма друг изход надолу. На останалите три стени също имаше няколко прозоречни ниши, но нямаше как двамата с Гари да се скрият в тях.
Щяха да ги забележат веднага.
За щастие Херман и вицепрезидентът подминаха стълбите и спряха пред една стъклена витрина.
Херман посочи осветената витрина. Вътре лежеше старинен сборник с ръкописи, чиято дървена обложка беше надупчена от дървояди.
— Този ръкопис също датира от четвърти век. Представлява трактат върху ранните църковни учения и е написан от самия Августин. Баща ми го купил преди няколко десетилетия. Няма никаква историческа стойност, тъй като съществуват негови копия, но изглежда наистина впечатляващо.
Той се пресегна и натисна някакъв бутон, маскиран като един от винтовете от неръждаема стомана. Горната третина на витрината се отдели от останалата част. Вътре лежаха девет листа тънък папирус.
— Тези листове обаче са доста ценни. Те също са купени от баща ми преди десетилетия от същия човек, който му е продал и сборника. Някои от тях са написани от Евсевий Йероним Софроний, живял през четвърти и пети век. Велик църковен деятел. Превел Библията от староеврейски на латински. Неговата Библия се нарича Вулгата. Историята го познава под друго име. Йероним.
— Интересен човек си ти, Алфред. Вълнуват те всякакви странности. Какво значение биха могли да имат днес тези смачкани стари листове?
— Уверявам те, имат огромно значение. Толкова голямо, че би могло да промени мисленето ни. Част от тях също са били написани от Августин. Това са писма между Йероним и Августин. — Той забеляза, че американецът все още не изглежда достатъчно заинтригуван.
— Имали са поща по онова време, така ли?
— Най-ранна форма на поща. Пътници, тръгнали в подходящата посока, се съгласявали да вземат писма и пакети. Някои от най-запазените документи от онова време са писма.
— Е, това вече е интересно.
Херман стигна до същността на въпроса.
— Питал ли си се някога как е създадена Библията?
— Всъщност не.
— Ами ако цялата Библия е една лъжа?
— Това е въпрос на вяра, Алфред. Какво значение има?
— Има огромно значение. Представи си, че ранните църковни отци — мъже като Йероним и Августин, които формирали религиозното мислене — били решили да променят всичко. Помниш ли кога са живели те? Четиристотин години след Христа, много след като Константин признал за равноправна новата християнска религия, по време, когато укрепващата църква елиминирала всички философии, опровергаващи ученията й. Създавал се Новият завет. Различни евангелия оформяли единно послание, в основата на което било учението, че Господ е милостив и опрощаващ и че Христос бил дошъл. Но съществувал и Старият завет. Евреите продължавали да го използват. Християните също искали той да бъде част от религията им. За късмет на онези църковни отци текстовете на Стария завет били малобройни и всички били написани на староеврейски.
— Но нали каза, че Йероним превел Библията на латински.
— Точно в това е въпросът. — Той пъхна ръка в рамката и извади един потъмнял лист. — Тези са написани на латински, езикът от времето на Йероним.
Под пергаментите имаше изписани на машина страници. Той извади и тях.
— Поръчах да преведат страниците. От трима различни експерти, за да съм сигурен в превода. Ще ти прочета нещо и ще разбереш какво имам предвид.
Съзнавам какви умения са нужни, за да бъдат убедени горделивите колко велика добродетел е смирението, което ни извисява не чрез човешката арогантност, а чрез божествено благоволение. Задачата ни е да се уверим, че човешкият дух е извисен и че посланието е ясно чрез думите на Христос. Вашата мъдрост, предложена ми, когато започнах тази задача, се оказа безценна. Трудът, над който работя, ще представлява първата интерпретация на древната Библия на език, който дори най-неграмотните ще могат да разберат. Логично е да има връзка между Новия и Стария завет. Би било в разрез със собствените ни интереси, ако Светото писание си противоречи, и това само би издигнало еврейската философия на по-високо ниво, тъй като е съществувала по-дълго от нашата вяра. След последния ни разговор преведох още голяма част от текста, но напредвам трудно поради многото двузначни думи. За пореден път ви моля за насока по един критичен въпрос. Йерусалим е свещеното място в стария текст. Думата „yeruwshalaim“ често се употребява, за да обозначи местоположението, но забелязвам, че в Стария завет никъде не е използван изразът „iyr yeruwshalayim“, който очевидно означава „градът Йерусалим“. Ще ви дам един пример. На староеврейски, в Царства, Иахве казва на Соломон: „Град Йерусалим, който си избрах там“. По-нататък той твърди: „За да остане светилото на Моя раб Давида през всички дни пред лицето Ми в град в Йерусалим, който Си избрах, за да пребъдва там името Ми“. Братко мой, виждаш ли моята дилема? В древния текст Йерусалим е описан не като град, а като територия, като винаги се казва „градът в Йерусалим“, а не самият Йерусалим. Самуил дори говори за страна и казва: „Царят тръгна за Йерусалим заедно с людете си против иевусейци, жители на оная страна“. Мъча се с превода, с надеждата да открия някоя грешка, но без успех. Думата „yeruwshalaim“, Йерусалим, винаги се използва да обозначи област с няколко града, а не един-единствен град.