Сините й очи искряха от ярост, каквато не беше виждал преди.
— Трябваше да пристигнем тук по такъв начин, че израелците да не разберат. Кацането щеше да бъде невъзможно. Надявам се още да следят онзи твой часовник, който няма да ги отведе доникъде.
— Ти си ненормален, Малоун. Та ти ме изхвърли от самолета.
— Точно така.
Тя започна да дърпа ремъците, опитвайки се да се освободи от хватката на парашута.
— Пам, ще се успокоиш ли най-накрая?
Тя продължи да маха безразборно, после изведнъж спря.
— Трябваше да дойдем тук — каза той. — Самолетът беше идеален за целта. Просто скочихме по пътя; никой не разбра. Районът е доста пуст — падат се по-малко от трима души на квадратен километър. Съмнявам се, че някой ни е видял. Нали винаги си искала да знаеш каква е работата ми? Ето, сега разбираш.
— Трябваше да ме оставиш в Португалия.
— Идеята не беше особено добра. Израелците можеха да решат, че им трябваш. По-добре бе да изчезнеш заедно с нас.
— Не е така. Ти не ми вярваш и смяташ, че е по-добре да съм до теб, за да ме наблюдаваш.
— Мина ми и тази мисъл.
Тя замълча за миг, сякаш обмисляше казаното.
— Добре, Котън — заяви тя с изненадващо спокоен глас. — Разбрах те. Вече сме тук, и то невредими. Сега би ли ми помогнал да сваля това нещо?
Той се приближи и отпусна ремъците. Тя вдигна ръце и раницата се свлече на земята. После вдигна дясното си коляно и изрита Малоун между краката.
Наелектризираща болка се стрелна по гръбнака му и прониза мозъка му. Краката му се разтрепериха и той се сгърчи на земята. Въздухът изсвистя от дробовете му. Сви се на кълбо и зачака болката да утихне.
— Надявам се и на теб да ти е станало приятно — изсъска тя и се отдалечи.
68
Виена, 9:28 ч.
Херман влезе в библиотеката и затвори вратата. Не беше спал добре, но докато Торвалдсен не допуснеше грешка, не можеше да предприеме нищо. А той щеше да бъде готов, когато това се случеше. Сейбър беше изчезнал, но Херман все още разполагаше с хора, готови да изпълнят нарежданията му с абсолютна точност. Началникът на охраната му, който беше италианец, неведнъж му беше подсказвал, че би искал да заеме поста на Сейбър. Не беше обмислял молбата му сериозно, но сега, когато Ноктите на орела беше изчезнал, той имаше нужда от помощ и затова беше казал на италианеца да бъде готов.
Първо щеше да опита с такт. Винаги беше за предпочитане. Може би щеше да успее се разбере с Торвалдсен, щом веднъж го накараше да осъзнае, че разгласяването на промените в Стария завет може да се превърне в ефикасно политическо оръжие. Стига да го използваха по подходящ начин. Историята помнеше много примери за извличане на печалба от хаоса и объркването. Всички кризи в Близкия изток се отразяваха върху цените на петрола. Тази информация беше безценна. А степента на влиянието й бе невъобразима. Членовете на Ордена скоро щяха да пожънат огромни печалби.
Техният нов съюзник в Белия дом също щеше да извлече ползи. Но за да успее, той се нуждаеше от Сейбър.
Какво ли правеше в Синай? И то с Котън Малоун? И двата факта му се струваха добър знак. Планът на Сейбър беше да подмами Малоун да тръгне по следите на Александрийската връзка. Оттам нататък успехът зависеше единствено от Малоун. Можеха да научат каквото им трябва и да го елиминират или пък да си сътрудничат с него и да видят докъде ще стигнат. Очевидно Сейбър беше избрал второто.
От няколко години се притесняваше какво ще се случи след смъртта му. Знаеше, че Маргарете ще провали семейството. И което бе по-лошо, тя нямаше и представа за некомпетентността си. Беше се опитал да я обучи, но всичките му усилия бяха отишли напразно. Ако трябваше да бъде честен, беше доволен, че Торвалдсен я беше отвлякъл. Може би така щеше да се отърве от един проблем, макар да се съмняваше. Датчанинът не беше убиец, колкото и да се перчеше.
Всъщност Херман бе започнал да харесва Сейбър. Беше обещаващ. Слушаше внимателно и действаше мигновено, но никога прибързано. Често си мислеше, че Сейбър би могъл да се окаже подходящ негов наследник. Втори като Херман така и нямаше да има. А той трябваше да бъде сигурен, че състоянието му ще остане непокътнато. Защо обаче Сейбър не му се беше обадил? Какво ставаше?