— Просто мястото ми харесва. Напомня ми на ястията на майка ми. Знам, че ти е трудно да повярваш, но и аз съм човек.
— Защо не си на работното си място в офиса на проекта? Нали вече ти отговаряш за него?
— Погрижил съм се за това. В момента имаме по-належащ проблем.
— Като например да ти спасяваме кожата.
Той разряза пържолата.
— Страхотна е. Хапни и ти нещо. Трябва да си върнеш малко сланинки, Стефани.
— Колко мило от твоя страна да забележиш стройната ми фигура. Къде е приятелката ти?
— Нямам представа. Предполагам, че спеше с мен, за да научи нещо. Но не успя. А и аз правех същото. Сигурно пак ти е трудно да повярваш, но не съм пълен идиот.
По предложение на Даниълс тя се беше обадила на Дейли преди два часа и бе поискала тази среща. Той се бе съгласил с готовност. Притесняваше я единствено фактът, че Даниълс настояваше тя да говори с Дейли, а в същото време беше прекъснал срещата им в музея. Но можеше единствено да прибави това подозрение към дългия си списък.
— Не довършихме разговора си.
— Време е да се върнеш към действителността, Стефани. А що се отнася до информацията, която имаш за мен, можеш да я задържиш или да я използваш. Не ме интересува. Проваля ли се, отива си и президентът. А и, честно казано, аз самият исках да я откриеш.
Беше й трудно да го повярва.
— Бях наясно с всички подробности на разследването ти. А що се отнася до онази проститутка, която ми изпрати, Стефани, не съм толкова слаб. Да не мислиш, че това е първият път, когато някоя жена се опитва да научи нещо за мен? Знаех, че душиш наоколо. Затова те улесних. Но на теб ти отне доста време.
— Добре, Лари. Но май не ми минава този номер.
Той започна да яде яйцата и кашата.
— Знам, че не вярваш нито дума, но поне веднъж се опитай да забравиш омразата си към мен и ме изслушай.
Точно за това беше дошла.
— От известно време слухтя наоколо. Случват се доста странни неща. Не съм посветен в кръга на богоизбраните, но съм достатъчно близо, че да усетя, че става нещо. Когато разбрах, че ме наблюдаваш, реших, че в някой момент ще действаш срещу мен, а когато не го направи, прецених, че можем да се споразумеем.
— Защо просто не ме помоли за помощ?
— Я не се занасяй. Та ти не можеш да стоиш в една стая с мен, камо ли да ми помогнеш. Реших, че щом се запознаеш подробно с нещата, ще си много по-благосклонна. Както сега.
— Още ли подкупваш Конгреса?
— Да. Заедно с около хиляда други лобисти. По дяволите, това трябва да стане олимпийски спорт.
Тя погледна към Касиопея и не забеляза нищо обезпокоително. На останалите маси седяха семейства и възрастни двойки.
— Забрави Конгреса. Той е най-малката ни грижа — каза Дейли.
— Не знаех, че имаме общи грижи.
— Много по-важни неща се случват. — Той отпи няколко глътки портокалов сок. — По дяволите, тези сокове са пълни със захар. Но са вкусни.
— Как успяваш да се поддържаш толкова слаб, като непрекъснато се тъпчеш?
— Стрес. Най-добрата диета на света. — Той остави чашата на масата. — Стефани, има заговор.
— Какъв заговор?
— За смяна на президента.
Това беше нещо ново.
— Единствено в това има някаква логика. — Той бутна чинията си настрана. — Вицепрезидентът е в Европа, на някаква икономическа конференция. Казаха ми обаче, че снощи е напуснал хотела си и се срещнал с мъж на име Алфред Херман. Уж визита от вежливост, което не е характерно за нашия човек. Всичко, което прави, си има някаква причина. Освен това се е срещал с Херман и преди. Проверих.
— И си открил, че Херман ръководи организация на име Орденът на Златното руно.
По лицето на Дейли се изписа изненада.
— Знаех си, че ще ми бъдеш от полза. Значи си наясно.
— Искам да знам защо смяташ, че всичко това има някакво значение.
— Тази организация си създава политическо влияние и има контакти из целия свят. От известно време Херман и вицепрезидентът са приятели. Подочух разни неща за него и Ордена, но вицето не споделя много. Знам, че иска да стане президент. Подготвя се да се кандидатира, но според мен търси по-бърз вариант.
Даниълс не беше споменал нищо по въпроса.
— Още ли пазиш флашпаметите, които взе от къщата ми? — попита Дейли.
Тя кимна.
— На едното от тях има записи на телефонни разговори. Малко са, но са дяволски интересни. Главен участник е началникът на кабинета на вицепрезидента, а той е истински негодник. Именно той издаде Александрийската връзка директно на Алфред Херман.