Тримата останаха безмълвни. Накрая Пам каза:
— Е, аз съм гладна.
Малоун също беше гладен. Той остави раницата си на масата.
— Тогава нека уважим гостоприемството им.
73
Мериленд
Стефани и Касиопея изхвърчаха от ресторанта. Нямаше какво да се направи за Лари Дейли. Автомобилът му все още бе в пламъци. Експлозията се ограничаваше само до неговата кола и автомобилите наоколо не бяха пострадали. Бе напълно целенасочен удар.
— Трябва да изчезваме — каза Касиопея.
Втурнаха се към колата си. Стефани седна зад волана. Пъхна ключа в стартера, но изведнъж се поколеба и нервно попита:
— Как мислиш?
— Мисля, че сме в безопасност, освен ако президентът не е сложил бомба в колата. Никой не се е приближавал до нея, докато бяхме вътре.
Стефани завъртя ключа. Двигателят изрева. Тя потегли точно в момента, в който една полицейска кола изскочи иззад завоя и влетя в паркинга.
— Какво ти обясни той? — попита Касиопея.
Стефани набързо й разказа:
— Реших, че са пълни измишльотини. Заговор за убийството на президента. Но сега…
В насрещната лента покрай тях профуча линейка.
— Няма нужда да бързат — отбеляза тя. — Той така и не е разбрал какво се случва.
— Малко е театрално — отвърна Касиопея. — Има доста по-незабележими начини да го убият.
— Освен ако не са искали да привлекат внимание. Заместник-съветникът по националната сигурност убит в кола бомба? Ще се вдигне голям шум.
Тя караше под максимално разрешената скорост, като бавно се измъкваше от града обратно към магистралата. Спря на едно кръстовище и зави на юг.
— А сега накъде? — попита Касиопея.
— Трябва да намерим Грийн.
След около десетина километра зад тях се появи кола, която бързо приближаваше. Стефани я забеляза в огледалото за обратно виждане и реши, че ще ги задмине. Магистралата беше почти празна. Сивият форд купе обаче намали и почти се залепи в задната им броня. Тя забеляза два силуета на предните седалки.
— Имаме си компания.
Движеха се с около деветдесет километра в час по виещия се из гористата местност път. Тук-там се мяркаха ферми, но движението като цяло беше слабо.
От прозореца на човека до шофьора се показа пистолет. Чу се изпукване и куршумът се удари в задния им прозорец, без да разбие стъклото.
— Господ да благослови тайните служби — каза Стефани. — Бронирано стъкло.
— Но гумите не са.
Касиопея беше права. Стефани увеличи скоростта, но фордът зад нея ги следваше. Тя рязко изви волана наляво и се вряза в насрещната лента, като изведнъж намали, принуждавайки форда да ги задмине. В момента, в който колата мина покрай тях, мъжът стреля странично по колата им, но куршумите рикошираха.
— Цялата кола е бронирана — каза Касиопея.
— Вече заобичах танковете. Имаш ли представа кои са тези?
— Стрелецът е онзи от парка. Бих казала, че саудитците са ни открили.
— Сигурно са следели Дейли, когато се появихме.
— Какъв късмет.
Тя върна колата в тяхната лента, заставайки зад форда. Касиопея свали прозореца си и с два изстрела разби задното стъкло на колата пред тях. Водачът на форда се опита да приложи маневрата със смяна на платната, но трябваше да се върне в южната лента, за да избегне летящия насреща му камион. Касиопея се възползва от момента и стреля пак.
Пътникът във форда се прицели, но Касиопея го изпревари с още един изстрел.
— Проблемите не свършват — каза Стефани. — Зад нас има още една кола.
Другата кола се залепи за задната им броня. В нея също имаше двама мъже. Стефани непрекъснато увеличаваше скоростта, защото, ако спреше, щеше да се изложи на милосърдието на четирима въоръжени непознати.
Касиопея прецени ситуацията и взе решение.
— Ще спукам гумите на колата пред нас. После ще мислим за другата.
Отвън се дочу пукот, след това трясък.
Стефани почувства как задницата на форда им поднесе и незабавно осъзна какво беше станало. Тяхната гума беше простреляна. Тя натисна спирачката и овладя колата. Чу се втори пукот и лявата им гума подскочи. Стефани знаеше, че обикновените патрони не могат да пръснат гумите, но въздухът им издишаше и само след няколко минути щяха да карат по джанти. Тя се опита да шофира в права линия, което би трябвало да им спечели още малко време.