CVSTOS RERVM PRVDENTIA
— Благоразумието е пазител на нещата — преведе той, но гръцкият му беше доста добър и знаеше, че първата дума може да означава също и „мъдрост“. И в двата случая посланието беше ясно.
Шумът от отваряне и затваряне на врата долетя откъм богато украсения иконостас в предната част на църквата. Стиснал здраво пистолета, Малоун мина бързо през резбования портал. На отсрещната стена имаше само една врата.
Той се приближи. Дъските бяха от кедрово дърво и върху тях бяха изписани думите от Псалом 117:
Ето портите Господни: праведните ще влязат в тях.
Хвана въжето, което служеше за дръжка, и го дръпна. Вратата изскърца и се отвори. Забеляза, че към архаичната конструкция бе прибавено и едно модерно приспособление — в отсрещната стена се врязваше електрическо резе. Към пантата се извиваше жица и се губеше в дупка, издълбана в камъка.
Пам също я забеляза.
— Доста странно — каза тя.
Той беше на същото мнение, но когато погледна от вътрешната страна, се обърка още повече.
75
Мериленд
Стефани скочи от хеликоптера, който ги беше върнал в Кемп Дейвид. Даниълс ги чакаше на площадката за кацане. Стефани решително се отправи към него, а хеликоптерът се извиси в утринното небе и изчезна зад върховете на дърветата.
— Макар и президент на Съединените американски щати — започна тя с рязък тон, — вие всъщност сте жалък негодник. Изпратихте ни там, въпреки че знаехте, че ще ни нападнат.
— Откъде бих могъл да знам? — попита той с недоумяващо изражение.
— Значи хеликоптерът и стрелецът случайно се оказаха наблизо? — намеси се Касиопея.
Президентът направи жест с ръка.
— Хайде да се поразходим.
Тръгнаха по една широка пътека. Трима агенти на тайните служби ги следваха на десетина метра разстояние.
— Разкажете ми какво се случи — каза Даниълс.
Стефани опита да се успокои и си припомни сутринта:
— Дейли смяташе, че някой планира да ви убие. — Стори й се странно да говори за него в минало време.
— Прав е.
Те спряха.
— Вече ми идва твърде много — каза тя. — Не работя за вас, но вие ме принуждавате да действам абсолютно на сляпо. Как очаквате да постигна нещо?
— Сигурен съм, че би искала отново да се върнеш на работа, нали?
Тя не отговори веднага, но се ядоса на себе си, че с мълчанието издава желанието си. Беше създала и започнала проект „Магелан“ и го беше оглавявала през цялото му съществуване. А това, което се случваше, по принцип не я засягаше, но в момента я използваха всякакви хора, които нито харесваше, нито уважаваше. Затова отговори напълно откровено:
— Не и ако за целта трябва да ви целувам задника. Или пък да излагам Касиопея на нови опасности.
Даниълс очевидно не се смути.
— Ела с мен.
Тръгнаха мълчаливо през горичката към някакво бунгало. Когато влязоха вътре, президентът взе едно портативен CD плейър.
— Чуй това.
— Брент, не мога да ти обясня подробностите, но искам да ти кажа, че снощи дочух един разговор между вашия вицепрезидент и Алфред Херман. Орденът, или по-скоро Херман, планира да убие президента ви.
— Научи ли някакви подробности? — попита Грийн.
— Даниълс се кани да предприеме тайно посещение до Афганистан следващата седмица. Херман се е свързал с хора на Бин Ладен и лично е доставил ракетите за обстрелване на самолета.
— Това са сериозни обвинения, Хенрик.
— Каквито нямам навик да отправям. Чух всичко със собствените си уши, в присъствието на момчето на Котън Малоун. Можеш ли да уведомиш президента? Просто отмени пътуването и така ще решиш поне неотложния проблем.
— Разбира се. Какво става там, Хенрик?
— Много повече, отколкото мога да ти обясня. Ще държим връзка.
— Записът е отпреди час — обясни Даниълс. — Досега обаче моят лоялен министър на правосъдието не се е обаждал. Можеше поне да опита. Не е толкова трудно да ме открие.
— Кой уби Дейли? — въпросът не й даваше мира.