— Лари, мир на праха му, прекрачи границата. Очевидно е бил замесен. Знаел е, че нещо става, и е решил да действа сам. Това е била грешката му. А що се отнася до хората, у които са флашпаметите, точно те са убили Лари.
Двете с Касиопея се спогледаха. Накрая тя изрече:
— Грийн.
— Явно имаме победител в състезанието „Кой е предателят“.
— Тогава го арестувайте — каза Стефани.
Даниълс поклати глава.
— Трябват ни повече доказателства. Член трети, алинея трета от Конституцията е пределно ясен. Предоставянето на помощ и улесняването на врага е предателство срещу Съединените щати. Хората, които искат да ме убият, са наш враг. Но никой не може да бъде осъден за предателство без показанията на двама свидетели за едно и също публично деяние. Трябват ни още доказателства.
— В такъв случай можете да се качите на самолета до Афганистан и след като ви взривят, ще разполагате с доказателството за предателство, а ние с Касиопея ще бъдем двамата свидетели.
— Добре измислено, Стефани. Да, вие наистина бяхте примамка, но поне гърбът ви беше покрит.
— Колко мило от ваша страна.
— Не можеш да вдигнеш птиците от храстите без добро ловджийско куче. А да стреляш преди това си е чиста загуба на патрони.
Разбираше го. Самата тя многократно беше постъпвала по същия начин.
— Какво искате да направим?
В тона й ясно се долавяше примирение.
— Да се видите с Брент Грийн.
Малоун и Пам стояха на прага на правоъгълна зала, широка петнайсетина метра и приблизително толкова дълга. Слабо осветените от сребърни свещници гранитни стени бяха гладки като огледало, подът беше покрит с красива мозайка, а таванът — украсен с причудливи плетеници в червено и кафяво.
В отсрещния край на стаята имаше шест реда сиво-черни мраморни колони, свързани със светложълти ленти. Между колоните имаше седем врати, всяка като тъмна паст. Над тях с римски букви беше изписано — VSOVODA. Над буквите имаше стих от Откровение, написан на латински.
Той го преведе на глас.
— Не плачи; ето лъвът, който е от Иудиното коляно, коренът Давидов, победи и може да разгърне книгата и да снеме седемте й печата.
Дочуха стъпки, но беше невъзможно да преценят иззад коя врата идват.
— Макколъм е някъде там — прошепна Пам. — Но къде точно?
Малоун се приближи към една от вратите и влезе през нея. Вътре един тунел прорязваше скалата, а на всеки пет-шест метра бяха поставени стенни свещници. Той погледна към съседния отвор, който също водеше към планината, но през друг тунел.
— Интересно. Ето още едно изпитание. Имаме седем възможности. — Той свали раницата от гърба си. — Къде отидоха времената, когато човек просто си купуваше членска карта за библиотеката?
— Сигурно на същото място, където остана времето, когато хората слизаха от самолета, едва след като той кацне.
— Всъщност ти се справи доста добре със скока — ухили се той.
— Не ми го напомняй.
Той огледа седемте врати.
— Знаеше, че Макколъм ще действа, нали? Затова го остави да тръгне с Пазителя.
— Сигурен съм, че не е тук заради интелектуалните знания. Не е търсач на съкровища. Този мъж е истински професионалист.
— И адвокатът, с когото излизах, не беше само адвокат.
— Израелците те изиграха. Не се чувствай излъгана. Те изиграха и мен.
— Мислиш ли, че всичко е нагласено?
Той поклати глава.
— По-скоро ни манипулират. Прекалено лесно спасихме Гари. Може би е било предвидено да убия онези похитители. В такъв случай, когато тръгнах след Джордж, спокойно са могли да ме проследят. Ти, разбира се, беше с мен, а израелците бяха зад нас. Искали са да те взема със себе си, затова ме постреснаха на летището и в хотела. Всичко се връзва. Израелците убиват Джордж и си свършват работата. Похитителят на Гари се свързва с нас, за да открием това тук. Което пък означава, че похитителите имат съвсем различни намерения от израелците.
— Мислиш ли, че Макколъм е отвлякъл Гари?
— Ако не е лично той, то значи е човекът, за когото работи.
— И какво ще правим?
Той извади резервните пълнители от раницата и ги напъха в джоба на панталона си.
— Ще го последваме.
— През коя врата?
— Ти самата откри отговора на този въпрос в Лисабон, когато каза, че Томас Бейнбридж е оставил указания. В самолета прочетох романа му. Там обаче не пише нищо, което и най-малко да наподобява преживяното от нас. Неговата изгубена библиотека се намира в Южен Египет. Няма Път на героя, текст с указания и сложни предизвикателства. Нищо. Виж, онази беседка в градината му е друга работа. Доста размишлявах върху последната част на текста, който Макколъм ни даде. Няма логика просто да влезем вътре, щом се озовем тук.