— Пазителят, когото застрелях, твърдеше, че войната, която водим, е ненужна. Че има и по-голяма сила от куршумите. Какво е искал да каже?
— Не мога да ви отговоря. Явно баща ви не е успял да достигне библиотеката, така че не е могъл да се възползва от знанието ни — както и ние от неговото. Надявам се вие да успеете.
— Какво значи „не е успял да достигне“?
— За да спечелите правото да използвате библиотеката, трябва първо да се докажете, като изминете Пътя на героя. — Мъжът извади един плик. — Разчетете мъдро тези думи и ще ви чакам на входа, където за мен ще е чест да ви поканя в библиотеката.
Той пое плика.
— Аз съм възрастен човек. Нима бих могъл да предприема дълго пътуване?
— Ще намерите нужната сила.
— А защо?
— Защото в библиотеката ще намерите отговорите.
— Грешката ми бе — продължи Хаддад, — че споделих с палестинските власти за това посещение. Казах им истината. Не успях да предприема пътуването. Когато докладвах за случилото се, смятах, че говоря пред приятели на Западния бряг. Но израелските шпиони научиха всичко и в следващия миг двамата с теб се озовахме в кафенето, което те взривиха.
Малоун си припомни този ден. Един от най-страшните в живота му. Едва бе успял да измъкне и двама им.
— Какво си правел там? — попита Пам, а в гласа й се долавяше загриженост.
— С Джордж се познаваме от години. И двамата се интересуваме от книги, особено от Библията. — Той посочи към палестинеца. — Този човек е експерт от световна величина. Приятно ми бе да разменяме мисли.
— Никога не съм знаела, че се интересуваш от религии — отбеляза Пам.
— Очевидно има доста неща, които не сме знаели един за друг. — Видя, че тя схваща намека му, така че умишлено направи пауза, после продължи: — Когато Джордж надушил, че е в опасност и че не може да се довери на палестинците, решил да се обърне към мен за помощ. Стефани ме изпрати да разбера какво се случва. Когато гръмна бомбата, Джордж пожела да изчезне. Всички решиха, че е загинал при взрива. Така че просто го скрих.
— Под кодовото название „Александрийската връзка“ — каза Пам.
— Някой обаче ме е открил — обяви Хаддад.
Малоун кимна.
— Имало е пробив в компютърната система. Но там няма информация къде живееш, а само, че съм единственият, който знае местонахождението ти. Затова и са се насочили към Гари.
— За което искрено съжалявам. Никога не бих изложил сина ти на опасност.
— Тогава кажи ми, Хаддад, защо толкова желаят смъртта ти?
— По времето, когато ме посети вторият Пазител, работех върху една теория относно Стария завет. Вече бях публикувал няколко разработки върху тогавашното състояние на Светото писание, но бях достигнал и до още нещо. — Бръчките около очите на Хаддад станаха по-дълбоки, той сякаш се бореше с мислите си. — Християните обикновено се интересуват от Новия завет — започна Хаддад. — Евреите се позовават на Стария. Бих казал, че повечето християни слабо познават Стария завет. Знаят само, че Новият изпълнява пророчествата на Стария. Но Старият завет е важен, а в текста му има множество противоречия, и то такива, които лесно могат да оспорят посланието му.
Малоун бе чувал разсъжденията на Хаддад и по-рано, но този път долови необичайна настойчивост.
— Примерите са много. В Битие има две противоречиви версии на сътворението. Представени са две различни генеалогии на Адамовото поколение. А след това и потопа. Бог нарежда на Ной да вземе седем двойки чисти животни и един чифт нечисти. В друга част от Битие са само по една двойка от двата вида. В единия вариант Ной пуска гарван да търси сушата, а в друг — гълъб. Има разминаване дори и в продължителността на потопа. Четирийсет дни и нощи или триста и седемдесет? Споменават се и двете числа. Да не говорим за десетките дублетни форми в текстовете, като например различните имена за Бог. В една част се цитира Иахве, в друга — Елохим. Не е ли редно поне името Божие да съвпада?
Малоун се сети за събитията отпреди няколко седмици във Франция, когато бе чувал сходни оплаквания за четирите Евангелия от Новия завет.
— Повечето учени вече смятат — продължаваше Хаддад, — че Старият завет е съставен от множество автори, и то в продължение на изключително дълъг период от време. Че е майсторска компилация от различни източници. Това заключение е съвсем категорично и никак не е ново. Един испански философ от дванайсети век е сред първите, които отбелязват, че Битие, 12:6 — в тая земя тогава живееха хананейци — не би могло да е писано от Мойсей. Как би могъл Мойсей да бъде автор на Петокнижието, след като последната от тях описва с подробности мига и обстоятелствата на смъртта му? А и множеството литературни пояснения. Например при споменаването на древните наименования на териториите има бележка в текста, че тези места съществуват и до днес. Това категорично сочи, че по-късни влияния са оформяли, разширявали и вероятно поукрасявали текста.