Бен Гурион не бе и сънувал за съществуването на подобно светилище на знанието и бе благодарен, че любопитството му е позволило да събере нужната смелост, за да извърви Пътя.
— Откъде е дошло всичко това? — бе запитал при влизането си.
— От сърцата и умовете на безброй мъже и жени.
Думите бяха и загадка, и истина и философът в душата му ги бе разбрал.
— Бен Гурион разказал това през 1973 година, дни преди смъртта си — продължи Джоуна. — Някои твърдели, че е загубил разсъдъка си. Други — че бълнува. Но каквото и да е научил в онази библиотека, го запазил за себе си. Едно обаче е ясно. След 1965 година политическите и философските възгледи на Бен Гурион се променили драстично. Вече не бил така войнствен, станал по-сговорчив. Препоръчвал отстъпки пред арабите. Повечето отдавали тази промяна на напредналата му възраст, но според Мосад имало и друга причина. И били толкова убедени в това, че Бен Гурион преминал в списъка на подозрителните. Ето защо не му позволили да се върне в политиката. Представяш ли си? Бащата на Израел бил държан встрани от политиката.
— Кой е този Пазител?
Джоуна вдигна рамене.
— Файловете мълчат по този въпрос. Но от Мосад някак научили и за четиримата посетени, за всеки един, и реагирали незабавно. Който и да е Пазителят, Израел предпочита той да не общува с никого.
— Значи колегите ти смятат да елиминират Хаддад?
— Още докато ние тук си говорим — кимна Джоуна.
Сейбър бе чул достатъчно, така че се измъкна от сепарето.
— Ами заплащането ми? — побърза да попита Джоуна.
Сейбър измъкна един плик от джоба си и го хвърли на масата.
— Това би трябвало да уреди сметката ни за момента. Дръж ни в течение, когато имаш да споделиш още нещо.
Джоуна прибра подкупа.
— Вие ще сте първите, които ще научите.
Сейбър видя как агентът се изправя и тръгва не към входната врата, а към една ниша, в която бяха разположени тоалетните. Сметна, че му се предоставя добра възможност, и го последва.
Пред вратата на тоалетната той се поколеба за миг. Ресторантът бе полупразен, слабо осветен и шумен, а посетителите по масите — погълнати от разговорите си на няколко езика. Влезе вътре, заключи вратата зад гърба си и огледа мястото. Две кабинки, умивалник и огледало. От лампите струеше кехлибарена светлина. Джоуна бе влязъл в първата кабина, втората бе празна. Сейбър грабна купчина хартиени салфетки и зачака пускането на водата, след което измъкна от джоба си нож.
Джоуна излезе от кабинката, закопчавайки ципа си. Сейбър се извъртя и заби ножа в гърдите му, извивайки острието нагоре, след което притисна салфетките върху раната с другата ръка. Видя как очите на израелеца се изпълват първо с изненада, а после стават безизразни. Задържа салфетките върху тялото и извади ножа.
Джоуна рухна на земята. Сейбър извади плика от джоба му и избърса острието в панталоните му. Пъргаво хвана ръцете на мъртвеца, завлече кървящото тяло в кабината и го облегна на тоалетната чиния.
След това затвори вратата на кабината и излезе.
На уличката пред ресторанта Сейбър се включи към организирана туристическа обиколка на кметството. Екскурзоводката, възрастна жена, вдигна ръка към древната сграда на кметството и заразказва дългата история на Ротенбург.
Той се поспря и заслуша. Наблизо се чуха камбани, отбелязващи четири часа следобед.
— Ако погледнете нагоре към часовника, ще видите двете кръгли прозорчета отляво и отдясно на циферблата.
Всички вдигнаха очи в мига, в който прозорчетата се отвориха. На едното прозорче се появи фигурка на мъж и обърна кана с вино, докато от другото го наблюдаваше втора фигурка.
Екскурзоводката продължи монотонния си разказ. Щракаха фотоапарати. Бръмчаха камери. Цялото събитие продължи точно две минути. Докато се отдалечаваше, забеляза един турист, който сръчно премести обектива си от часовниковата кула към неговата отдалечаваща се фигура.
Усмихна се.
Когато предателството се превърне в начин на живот, винаги съществува риск от разкриване. За щастие бе научил всичко необходимо от Джоуна и бе отстранил завинаги този потенциално опасен агент. Но израелците вече бяха наясно, че Джоуна се е срещал с него. Това явно не притесняваше Синия стол, който специално го бе инструктирал да изиграе едно незабравимо представление.