— Не съм в настроение.
Редовно бе ползвал помощта й из цяла Великобритания. Имаше деликатни кости и правилни черти. Черната й коса бе сресана плътно назад и сплетена на тежка плитка.
— Къде беше? — попита я той.
— Следях Малоун. Двамата са в един хотел до Хайд Парк.
— А Хаддад?
Тя поклати глава.
— Не знам. Следях Малоун. Той пое голям риск да се върне в къщата — полицията вече бе тръгнала насам — и си тръгна с онази чанта.
Сейбър се възхити на инстинктите й.
— Все пак трябва да открием палестинеца.
— Ще се върне, стига да не е мъртъв вече. Изглеждаш ми по-различен.
Лъскавите му тъмни къдри и развлечените дрехи бяха изчезнали. Сега косата му бе подстригана късо и бе боядисана в пясъчнорусо. Беше с джинси и памучна риза под тънко яке.
Преди да напусне Германия, бе докладвал за всичко на Синия стол и после бе променил външния си вид. Всичко беше част от внимателно подготвения план, за който Алфред Херман не знаеше почти нищо.
— Одобряваш ли? — попита я той.
— Преди ми харесваше повече.
Сейбър сви рамене.
— Може би следващия път. Как вървят нещата?
— Оставих човек да наблюдава хотела. Ще се обади, ако Малоун предприеме някакъв ход.
— Нещо ново от израелците?
— Техният човек избяга оттук.
Сейбър се огледа. Би могъл просто да изчака Хаддад да се върне. Това май бе най-лесният ход. Категорично му трябваше всичко от компютъра на Хаддад, но не искаше да взема цялата машина. Твърде неудобна бе за носене. По-добре да направи копие. Забеляза флашпамет сред вещите на бюрото. Грабна я и я включи към един свободен юесби порт.
Провери съдържанието й. Беше празна. С няколко кликвания на мишката той изкопира всички файлове от хард диска.
Тогава забеляза още нещо зад монитора.
Миниатюрна червена лампичка.
Взря се сред бъркотията от листове и разпозна джобен касетофон. Вдигна го, разгледа го и не забеляза разлика в слоя прах върху дървената повърхност. Което означаваше, че е бил поставен там наскоро. Лентата бе свършила, но не бе изключен.
Натисна копчето за превъртане.
Агентката стоеше мълчаливо до него.
Сейбър пусна записа.
Цялата среща между Малоун, Хаддад и малко по-късно и израелците бе записана на касетата. Той смаяно изслуша записа със смъртта на Хаддад. Последните думи на касетата бяха на Котън Малоун, който заявяваше, че смята да убие проклетото копеле.
Изключи касетофона.
— Хаддад е мъртъв, така ли? — попита жената. — Убили са го тук? Тогава защо не е пълно с полиция?
— Предполагам, че израелците са почистили всички следи преди пристигането й.
— А сега какво?
— Разполагаме с Малоун. Да видим къде ще ни заведе.
31
Малоун излезе от стаята и тръгна по коридора. Беше забелязал машина за лед, което го изненада. Явно в европейските хотели започваха да се появяват все повече американски удобства. Яд го беше, че е изложил Пам на опасност. Но нима имаше друг избор? Не можеше да я остави на летището, при положение че някакъв мъж я следеше. А и кой беше този мъж? Дали не бе свързан с похитителите на Гари? Звучеше логично. Но все пак разполагаше с минимално количество информация.
Израелците бяха реагирали изключително бързо на подадения от Хаддад сигнал, че е жив. Но Пам беше права. Със смъртта на Хаддад интересите им бяха защитени, проблемът им — разрешен. И въпреки това следяха Пам. А не него.
Защо?
Стигна до машината за лед и откри, че е развалена. Макар компресорът да тракаше, в кофата му не падна нито едно кубче. И в това отношение гонеха американците, помисли си той.
Бутна вратата към стълбите и слезе един етаж по-долу. Машината на този етаж бе препълнена с лед. Той влезе в нишата и напълни кофата.
Чу да се затръшва някаква врата, после гласове. Все още гребеше лед, когато двама мъже минаха покрай нишата, разговаряйки оживено. Малоун се обърна и зърна профила на единия, слабата му фигура и загорялата от слънцето кожа. Беше мъжът от летище „Хийтроу“.
И то тук, един етаж под тяхната стая. Върна се заднишком в нишата и видя как мъжете се качват в асансьора. И тръгват нагоре.
Малоун хукна към вратата за стълбището и се втурна със скокове нагоре. Отвори тихичко вратата едновременно с иззвъняването на асансьора, от който излязоха двамата мъже. И видя как единият грабва използван поднос от пода и го вдига на дланта си. Другият измъкна пистолет с къса цев. Тръгнаха право към стаята, в която го чакаше Пам.