Всичките им размисли и идеи бяха изчезнали.
— Винаги е било така — каза той. — Знанието е първото нещо, което се изкоренява, когато се завземе властта. Историята го доказва отново и отново.
— И от какво толкова се бои Израел? — попита тя.
Сигурен бе, че в крайна сметка тя ще се опита да го насочи към тази тема.
— Може би е по-скоро въображаем, отколкото реален страх — отбеляза тя. — Трудно е да промениш света.
— Но е възможно. Множество мъже — той направи кратка пауза — и жени са успявали да постигнат подобни промени през вековете. И не насилието е водело до най-съществените сред тях. Често по-голям успех са имали думите. Библията променила човечеството из основи. Коранът също. Както и Магна Харта. Американската конституция. Милиарди хора живеят живота си според тези слова. Самото общество се е променило след тях. Всъщност не толкова войните, колкото споразуменията след тях влияят на хода на историята. Планът „Маршал“ прекрои света много по-съществено, отколкото самата Втора световна война. В действителност думите са истинското оръжие за масово унищожение.
— Не отговори на въпроса ми — настоя тя с тон, който му напомни за отдавна починалата му съпруга.
— От какво се бои Израел? — повтори той.
— Защо не искаш да ми отговориш?
— Може би аз самият не знам.
— Съмнявам се.
Запита се дали да не й каже всичко. Но не бе стигнал дотук, проявявайки глупост. Излишните приказки бяха провалили не един преуспяващ човек.
— Да кажем, че истината винаги се приема трудно. От хората, от културите, дори от народите.
Стефани бе изненадана от поддържания вид на задния двор. Имаше толкова много цветя. Пъстри астри, жълти камбанки, златник, виолетки и хризантеми. Терасата образуваше полуостров сред тях, на плочите бяха разпръснати мебели от ковано желязо и още цветя, този път в декоративни саксии.
Заведе Касиопея до дебелия дънер на висок клен, едно от трите внушителни дървета, които хвърляха сянка в градината. Погледна часовника си — 21:43 ч.
Стигнала бе дотук, тласкана от комбинацията от гняв и любопитство, но със следващата крачка необратимо щеше да прекрачи границата.
— Я извади въздушния пистолет — прошепна тя.
Спътничката й пъхна стреличка в цевта.
— Надявам се да отбележиш сляпото ми подчинение на тази глупост.
Стефани се замисли за следващия им ход.
Естествено, можеха да влязат с взлом. Касиопея притежаваше нужните умения. Но и едно почукване на вратата би могло да свърши работа. Този вариант й допадаше още повече. Решението им обаче бе наложено внезапно, когато задната врата се отвори и сред тънките колони, които подпираха тясната козирка, изникна тъмен силует. Високият мъж бе по халат за баня, а краката му бяха обути в пантофи, които стържеха по плочките на терасата.
Стефани направи жест към пистолета, след това към тъмния силует.
Касиопея се прицели и стреля. Чу се тихо изпукване, последвано от свистенето на стрелата. Връхчето й уцели мъжа, който извика. Ръката му се стрелна към рамото. Опита се да измъкне стрелата, но само пое рязко въздух и се строполи.
Стефани се втурна към него.
— Доста бързо действа.
— Това е идеята. Кой е този?
Двете се втренчиха в мъжа.
— Поздравления. Току-що уцели министъра на правосъдието на Съединените щати. А сега ми помогни да го завлечем в къщата.
33
Четвъртък 6 октомври, Лондон, 3:15 ч.
Сейбър се взираше в екрана на лаптопа. Вече три часа преглеждаше записаното от компютъра на Джордж Хаддад. И беше смаян.
Информацията определено бе същата, която би могъл да измъкне и от самия палестинец, и то без да се налага да принуждава арабина да проговори. Хаддад явно бе посветил много години на изучаването на Александрийската библиотека наред с митичните Пазители и бе събрал внушително количество данни. Цяла поредица файлове бяха свързани с английски граф на име Томас Бейнбридж, за когото бе чувал от Алфред Херман. Според Хаддад към края на XVIII век Бейнбридж посетил Александрийската библиотека, след това написал книга за преживяванията си, която според бележките съдържала указания за точното й местоположение.
Възможно ли бе Хаддад да е открил екземпляр от тази книга?
И него ли бе взел от дома му Малоун?