Споменаваше се и потомственото имение на Бейнбридж на север от Лондон. Хаддад явно бе ходил там нееднократно и вярваше, че в него се намират допълнителни насоки, особено в мраморната беседка и във „Видението на свети Йероним“. Но бележки, обясняващи значението на тези два елемента, липсваха.
После идваше Пътят на героя.
Преди час бе открил писмено описание на случилото се в къщата на Хаддад на Западния бряг преди цели пет години. Прочел бе бележките с интерес и в момента възстановяваше събитията в главата си. Въодушевлението му растеше.
— Твърдите, не библиотеката все още съществува? — попита Хаддад.
— Векове наред я охраняваме. Спасихме всичко, което щеше да се загуби поради невежество и алчност — отговори Пазителят.
Хаддад посочи плика, който гостът му бе подал.
— А Пътят на героя ще ми посочи ли мястото?
Мъжът кимна.
— За онези, които разбират, Пътят ще бъде очевиден.
— Ами ако не разбирам?
— Тогава няма да се видим повече.
Хаддад се замисли за възможностите и каза:
— Опасявам се, че е по-добре онова, което искам да науча, да остане скрито.
— Защо смятате така? Не бива да се страхуваме от знанието. Запознат съм с работата ви. Аз също изучавам Стария завет. Затова и ме избраха за ваш Пазител. — Лицето на по-младия мъж се оживи. — Разполагаме с източници, каквито не можете да си представите. Оригинални текстове. Кореспонденция. Анализи. От някогашни времена, от хора, които са знаели много повече от вас или мен. Познанията ми по староеврейски не могат да съперничат на вашите. Разбирате ли, за един Пазител съществуват различни нива на реализация и единственият начин да се изкача нагоре е чрез усъвършенстване. И аз като вас съм обсебен от християнската интерпретация на Стария завет. Искам да науча повече и вие можете да ми бъдете учител.
— И това ще ви помогне да вървите нагоре?
— Доказването на теорията ви ще бъде огромно постижение и за двама ни.
И той отвори плика.
Сейбър плъзна поглед върху съдържанието на плика. Хаддад явно бе сканирал документа. Думите бяха изписани с насечен мъжки почерк, изцяло на латински. За щастие, Хаддад бе превел текста. Сейбър зачете описанието, предполагаемия път към Александрийската библиотека.
Колко странни са ръкописите, велики изследователю на неизвестното. Явяват се поотделно, но за онези, които знаят, че багрите на дъгата образуват един-единствен бял лъч светлина, представляват едно цяло. Но как да открием този единствен лъч? Това е загадка, но посети параклиса край река Техо във Витлеем, посветен на нашия светец покровител. Започни пътешествието си в сенките и го завърши на дневна светлина, където залязващата звезда се натъква на роза, пронизва дървения кръст и превръща среброто в злато. Намери мястото, което образува адрес без място, където ще откриеш другото място. И тогава, като пастирите на художника Пусен, изправен пред загадката, ще бъдеш озарен от светлината на вдъхновението. Събери отново четиринайсетте камъка, след това използвай квадрата и компаса, за да откриеш пътя. По пладне ще усетиш присъствието на алената светлина, ще видиш безкрайните извивки на червената от гняв змия. Но се пази от буквите. Опасността ще преследва онзи, който пристигне твърде бързо. Ако следваш верните стъпки, пътят ти ще бъде безопасен.
Сейбър поклати глава. Гатанки. Не си падаше по тях. А и нямаше време да се опитва да ги разгадае. Бе прегледал всеки файл на компютъра, но Хаддад така и не бе разшифровал посланието. И това сериозно го затрудняваше.
Не беше нито историк, нито лингвист, нито учен. Алфред Херман уж бе експерт, но Сейбър се питаше какво ли всъщност знаеше австриецът. И двамата бяха опортюнисти, опитващи се да извлекат максимална изгода от една уникална ситуация. По различни причини.
Херман се опитваше да изкове своето наследство, да сложи своя печат върху Ордена на Златното руно. Може би дори да улесни идването на Маргарете на власт. А тя определено се нуждаеше от помощ. Той знаеше, че тя щеше да го отстрани в мига, в който Херман си отиде. Но ако можеше да й попречи, да бъде крачка пред нея, извън обсега на хватката й, вероятно щеше да успее. Искаше първокласен билет право до върха. Място на масата. Властта да си осигури пълноправно членство в Ордена на Златното руно. Ако изгубената Александрийска библиотека съдържаше това, което Алфред Херман бе загатнал, притежанието й бе по-ценно от всякакво семейно богатство.