Мобилният му телефон иззвъня.
Дисплеят сочеше, че се обажда сътрудничката му. Крайно време. Вдигна телефона.
— Малоун тръгна — каза тя. — И то толкова рано. Какво искаш да правя?
— Накъде е тръгнал?
— Качи се на метрото на Виктория Стейшън и после хвана влак на север.
— Оксфордшър по този маршрут ли се пада?
— Точно по средата му.
Изглежда, и Малоун бе любопитен.
— Осигури ли ми допълнителни хора, както те помолих?
— Вече са тук.
— Чакай ме на Виктория Стейшън. Тръгвам веднага.
Сейбър затвори телефона.
Време бе да пристъпи към следващия етап.
Стефани лисна чаша вода в лицето на Брент Грийн. Успели бяха да завлекат отпуснатото му тяло в кухнята и да го завържат към един кухненски стол с широкото тиксо, което Касиопея откри в едно чекмедже. Министърът на правосъдието постепенно дойде на себе си и замига заради водата в очите си.
— Добре ли спа? — попита го Стефани.
Грийн все още не бе на себе си, така че тя му помогна с втора чаша вода.
— Достатъчно — простена Грийн с широко отворени очи. — Предполагам, имаш разумна причина, за да ти хрумне да нарушиш толкова много федерални закони. — Думите бяха изречени бавно и тежко, с тона на погребален агент. Типично за Грийн. Никога не го бе чувала да говори бързо или да повишава тон.
— Ти ще ми кажеш, Брент. За кого работиш?
Брент погледна към тиксото около китките и глезените си.
— А аз си мислех, че взаимоотношенията ни стават по-сърдечни.
— Така беше, преди да ме предадеш.
— Стефани, от години ми говорят, че си необуздана, но винаги съм уважавал тъкмо тези качества у теб. Сега обаче започвам да разбирам и другата гледна точка.
Стефани се приближи към него.
— А аз не ти вярвах, но ти се изправи срещу Дейли и си помислих, че може би греша.
— Имаш ли представа какво ще се случи, ако екипът, отговорен за моята сигурност, реши да провери как съм? Което, между другото, правят всяка вечер.
— Едва ли. Още преди месеци се отказа от тях под претекст, че не било необходимо, освен ако не се покачи нивото на опасност, а в момента не е така.
— А откъде си толкова сигурна, че не съм натиснал паникбутона, преди да падна на терасата?
Стефани извади предавателя от джоба си.
— И аз натиснах своя бутон в парка, Брент, и знаеш ли какво се случи? Нищо, по дяволите.
— Тук може да е по-различно.
Знаеше, че Грийн като всички високопоставени членове на правителството носи паникбутон. Той незабавно предаваше за опасност на намиращия се наблизо агент от охраната или на командния център на тайните служби. Освен това можеше да се използва като средство за проследяване.
— Гледах те в ръцете — каза тя. — И двете бяха празни. Прекалено зает бе да се чудиш какво точно те ужили.
Чертите на Грийн се изостриха и той погледна гневно към Касиопея.
— Вие ли стреляхте в мен?
Тя му се поклони тържествено.
— На вашите услуги.
— Какъв е химикалът?
— Бързодействащо вещество, което открих в Мароко. Ефективно, безболезнено, с краткотрайно действие.
— Изпитах и трите му характеристики. — Грийн се обърна към Стефани. — Това явно е Касиопея Вит. Познавала се е със съпруга ти Ларс, преди да се самоубие.
— Откъде, за бога, знаеш това? — Тя не бе споменавала за случилото се на никого от тази страна на Атлантика. Единствено Касиопея, Хенрик Торвалдсен и Малоун бяха в течение.
— Питай ме каквото си дошла да ме питаш — тихо, но решително каза Грийн.
— Защо си наредил на агентите ми да се оттеглят? Остави ме беззащитна пред израелците. Признай, че си го направил ти.
— Аз го направих.
Признанието я изненада. Беше свикнала на лъжи.
— Макар и да знаеше, че саудитците ще се опитат да ме убият?
— Бях наясно, да.
Силният гняв я задуши и тя едва преодоля желанието си да го удари. Процеди само:
— Чакам.
— Мис Вит — завъртя глава Грийн, — свободна ли сте да наглеждате тази дама, докато всичко приключи?
— Какво ти пука на теб, по дяволите? — избухна Стефани. — Не си ми наставник.
— Все някой трябва да влезе в тази роля. Не беше особено умно да се свързваш с Хедър Диксън. Въобще не си помислила.