— Погледни — каза тя.
Малоун се приближи и разчете гравирания в основата на статуйката надпис.
Св. Йероним
покровител на църквата
Толкова се бе съсредоточил в опита си да открие някакво сложно произведение, че очевидното му бе убягнало. Пам посочи книгата, която лежеше под фигурката.
— „Видението на свети Йероним“ — прочете тя.
Малоун разгледа корицата.
— Набито око.
— И аз мога да съм полезна — усмихна се тя.
Той хвана тежката бронзова статуйка и я вдигна.
— Добре тогава, бъди полезна и вземи книгата.
Стефани не бе съвсем сигурна как да разбира думите на Брент Грийн.
— Какво искаш да кажеш? Този именно приятел?
— Малко е сложно да го обсъждаме точно сега.
Тя долови нещо необичайно в очите на Грийн. Тревога. В продължение на пет години той бе булдогът на правителството в не една битка с Конгреса, пресата и различните групировки. Бе съвършеният професионалист. Адвокат, защитаващ каузата на правителството на националната сцена. Но бе и дълбоко религиозен и доколкото знаеше, името му никога не бе свързвано и с най-безобидния скандал.
— Да кажем само — продължи Грийн почти шепнешком, — че нямаше да се зарадвам, ако саудитците те бяха убили.
— Което не ме утешава особено в момента.
— Ами охранителите? — попита Касиопея. — Имам чувството, че по този въпрос не блъфира.
— Провери отпред и хвърляй по едно око към улицата — каза Стефани, а погледът й даде да се разбере, че иска да остане насаме с Грийн.
Касиопея излезе от кухнята.
— Е, Брент. Какво толкова имаш да казваш, че да не можеш да го изречеш пред нея?
— На колко години си, Стефани? На шейсет и една?
— Отказвам да коментирам възрастта си.
— Съпругът ти е покойник от десетина години. Сигурно е тежко. Аз самият никога не съм се женил, така че нямам представа какво е да загубиш любим човек.
— Не е лесно. Какво общо има то?
— Знам, че с Ларс не сте били кой знае колко близки преди смъртта му. Време е да започнеш да проявяваш доверие към хората.
— Божичко, знаеш ли какво? Ще насроча интервюта и всеки, включително и онези, дето се опитват да ме убият, ще имат възможност да ме убедят в искреността си.
— Хенрик не се опитва да те убие, Стефани. Нито Касиопея. Нито Котън Малоун. — Той млъкна за миг. — Нито пък аз.
— Оттеглил си охраната ми, знаейки, че съм в опасност.
— А какво щеше да се случи, ако не ги бях оттеглил? Двамата ти агенти щяха да се нахвърлят върху нея, щеше да започне престрелка и какво щеше да спечелиш?
— Щях да арестувам Хедър Диксън.
— А на сутринта щяха да я освободят след намесата на външния министър, а вероятно и на самия президент. После щяха да те уволнят и саудитците щяха необезпокоявано да те убият. И знаеш ли защо? Защото на никой нямаше да му пука.
Думите му звучаха доста разумно. Дявол да го вземе.
— Действала си прибързано и въобще не си помислила за последиците. — Погледът на Грийн бе омекнал и Стефани съзря в очите му нещо, което не бе забелязвала досега.
Загриженост.
— По-рано ти предложих помощта си. Ти отказа. Сега ще ти кажа това, което не знаеш. Което не ти казах тогава.
Тя зачака.
— Аз позволих да проникнат във файла с Александрийската връзка.
Малоун разгърна книгата за свети Йероним, тънко томче с едва седемдесет и три пожълтели листове, с година на издаване 1845-а. Прелисти го, колкото да прегледа няколко подробности.
Йероним бе живял между 342 и 420 г. след Христа. Владеел латински и гръцки и като млад не си давал труда да възпира вродената си наклонност към удоволствията. През 360 г. бил кръстен от папата и се посветил на Бога. През следващите шейсет години пътувал, писал трактати, защитавал вярата и се превърнал в общопризнат баща на християнската религия. Пръв превел Новия завет, а по-късно, към края на живота си, превел и Стария завет от староеврейски на латински. Така създал Вулгата, провъзгласена хиляда и сто години по-късно от събора в Трент за достоверния текст на католическата църква.