— Тогава защо не ги изобличиш?
— Досега не съм хванал никой да нарушава закона. Отвратителни, неморални и алчни, да. Виждам го непрекъснато, но не вършат нищо незаконно. Уверявам те, ако някой, пък бил той и президентът, бе пресякъл границата, щях да предприема нещо. Но до този момент никой не е стигнал толкова далеч.
— Като изключим предателя.
— Именно за това интересът ми е толкова голям — язовирната стена се пропуква, преди да поддаде.
Но тя не искаше да се хване.
— Дай да погледнем нещата в очите, Брент. Приятно ти е да играеш ролята на главен прокурор, но не би оцелял кой знае колко дълго, ако погнеш някой от правителството и се провалиш.
Грийн я погледна преценяващо, с тревожни очи.
— Но ми е по-приятно ти да запазиш живота си.
Тя пренебрегна загрижеността му.
— Открихте ли предателя?
— Смятам, че…
Касиопея се върна тичешком в кухнята.
— Имаме си компания. Двама току-що паркираха до бордюра. С костюми и предаватели. От тайните служби.
— Моят екип — поясни Грийн. — Идват да проверят положението за през нощта.
— Трябва да изчезваме — каза Касиопея.
— Не — каза Грийн. — Освободете ме и ще се справя с тях.
Касиопея тръгна да се връща при задния вход.
Стефани взе едно от онези решения, които бе вземала стотици хиляди пъти. И макар очевидно през целия ден да бе вземала отвратително погрешни решения, както някога казваше баща й, вярно или грешно, няма значение. Просто направи нещо.
— Чакай.
Тя пристъпи към шкафовете, претърси няколко чекмеджета и извади нож.
— Ще го освободим — надвеси се тя над Грийн и въздъхна. — Дано знам какво правя.
Сейбър забърза през гората към мястото, където бе оставил колата си. Зората тъкмо се пропукваше над английската провинция. Всичко наоколо бе обвито в мъгла, хладният въздух бе влажен. Доволен бе от първата си среща с Котън Малоун. Съвършено премерена, така че да възбуди любопитството на американеца и същевременно да потуши всякаква параноя. Убийството на мъжете, които бе наел да нападнат Малоун, се оказа идеалният начин да се появи на сцената. Щеше да убие и тримата, ако Малоун не бе застрелял единия.
Той със сигурност бе претърсил телата, но Сейбър бе наредил никой да не носи документи за самоличност. Инструкциите му бяха да нападнат Малоун и да го хванат. Но след като Малоун бе елиминирал първия, правилата се бяха променили. Не бе изненадан. В Копенхаген Малоун бе доказал, че знае как да се справя с проблемите.
Слава богу, че бе открил касетофона в апартамента на Хаддад. Записът, заедно с данните от компютъра, му бяха осигурили достатъчно информация, за да успее да накара Малоун да му се довери. Сега трябваше единствено да се върне в хотела и да чака.
Малоун щеше да дойде.
Излезе от гората и зърна автомобила си. Зад него бе паркирана друга кола. Сейбър видя, че сътрудничката му крачи около нея.
— Копеле такова — изкрещя тя. — Та ти ги уби.
— И какъв е проблемът?
— Аз ги наех. Колко още мислиш, че ще мога да наема, ако се разчуе, че избиваме собствените си хора?
— Че как ще се разчуе? Знаем само ние двамата.
— Мръсник. Гледах всичко отвън. Застреля ги в гръб. Така и не разбраха какво става. Планирал си го предварително.
Сейбър спря пред колата си.
— Винаги си била проницателна.
— Майната ти, Доминик. Тези мъже ми бяха приятели.
Любопитството му се събуди.
— Спала ли си с някой от тях?
— Хич не ти влиза в работата.
— Права си — вдигна рамене той.
— Приключих с теб. Край. Намери си друг помощник. — Тя гневно тръгна към колата си.
— Не съм толкова убеден.
Тя се извъртя към него, очакваща спор. И преди се бяха карали. Но този път Сейбър я застреля право в лицето. Нищо и никой нямаше да му пречи. Твърде много усилия бе вложил в планирането. На път бе да изиграе един от най-мощните икономически картели на планетата. Провалът би донесъл непоправими последствия. Така че провал нямаше да има. И нямаше да остави никакви следи, които да водят към него.