— Събранието, на което трябва да присъстваш — заговори Гари. — Важно ли е?
— Може и така да се окаже. Трябва да участвам в няколко заседания, но ще ти намерим какво да правиш, докато съм зает.
— Ами татко? Знае ли, че ще ходим там? Не споменах пред мама.
Пам Малоун се бе обадила преди няколко часа и бе говорила за малко с Гари. Но бе затворила, преди Торвалдсен да успее да вземе слушалката.
— Сигурен съм, че някой от тях ще се обади отново и Йеспер ще ги уведоми къде сме.
Рискуваше доста, вземайки Гари със себе си, но бе решил, че ходът е добър. Ако Алфред Херман стоеше зад отвличането му — в което Торвалдсен бе твърдо убеден — тогава присъствието на Гари в замъка, заобиколен от влиятелни мъже и жени от целия свят, всеки със своя персонал и охранители, му се струваше най-безопасният ход. Задаваше си много въпроси относно отвличането. От малкото, научено за Доминик Сейбър, бе разбрал, че американецът е професионалист, който не си позволява да наема некадърни сътрудници, като тримата, които бяха оплескали отвличането на Гари. Нещо не се връзваше. Малоун бе добър, това му го признаваше, но нещата се разгръщаха с неестествена точност. Нима цялата история бе нагласена само заради Малоун? За да го подтикне да действа? Ако бе така, значи Гари всъщност вече не бе в опасност.
— Помниш ли какво ти казах? — попита го той. — Че трябва да внимаваш какво говориш. И много да слушаш.
— Схванах.
Торвалдсен се усмихна.
— Чудесно.
Сега можеше да се надява единствено, че правилно е разбрал Алфред Херман.
38
Виена, 8:00 ч.
Херман отмести чинията със закуската си. Мразеше да яде, особено сред много хора, но пък обожаваше трапезарията на замъка. Лично бе избрал дизайна и неоготическия стил — касите на прозорците и декоративните панели на тавана бяха украсени с гербовете на прославени кръстоносци, а стените бяха покрити с гоблени, изобразяващи завладяването на Йерусалим от християните.
Закуската както винаги бе впечатляваща и цяла свита сервитьори в бели сака обслужваха гостите му. Дъщеря му седеше в другия край на дългата маса, а останалите десет стола бяха заети от специалните членове на Ордена — Политическия комитет — които бяха пристигнали предишния ден, за да присъстват на събранието.
— Надявам се, че всички се чувствате добре — каза Маргарете. Пред подобно множество тя бе в стихията си.
Херман забеляза, че дъщеря му се смръщи на недокоснатата му чиния, но не каза нищо. Щеше да го порицае насаме, сякаш апетитът сам по себе си гарантираше дълъг живот и крепко здраве.
Неколцина от членовете обсъждаха замъка и изящната мебелировка, отбелязвайки някои от промените, които бе направил. Макар всички да бяха богати мъже и жени, взети заедно, те не притежаваха и една четвърт от богатството на Херман. Всеки един обаче бе полезен в някакво отношение. Затова им благодари, че са забелязали промените, и заяви:
— Любопитно ми е какво възнамерява да докладва пред събранието Политическият комитет по отношение на Концепция 1223.
Инициативата, приета преди три години на пролетното събрание, включваше сложен план за дестабилизация на Израел и Саудитска Арабия. Бе прегърнал идеята и именно по тази причина си бе създал източници на информация сред израелското и американското правителство, които неочаквано го бяха насочили към Джордж Хаддад.
— Преди да ти отговорим — обади се председателят на комитета, — би ли ни казал дали усилията ти дават резултат? Ако не, плановете ни ще трябва да се променят.
Херман кимна.
— Събитията започнаха да се развиват доста бързо. Но при положение че постигна успех, осигурен ли е пазар за информацията?
Друг член на комитета кимна в отговор.
— Направихме сондажи в Йордания, Сирия, Египет и Йемен. Всички проявяват интерес, поне за започване на преговори.
Херман остана доволен. Бе научил, че ентусиазмът на дадена арабска държава — независимо дали за стоки, услуги или тероризъм — се увеличава правопропорционално на липсата на подобен интерес в съседна страна.
— Рисковано е да пренебрегваме саудитците — намеси се друг. — Имат връзки с много от членовете ни. Отмъщението им може да се окаже твърде скъпо.
— Вашите специалисти в преговорите трябва да гарантират, че саудитците ще запазят спокойствие, докато не настъпи удобният за нас момент да действаме.