— Знанието е много по-силно от всяко оръжие — прошепна той.
— Всичко зависи от естеството на знанието — обади се един от членовете.
Херман бе съгласен.
— Успехът ни зависи от умението ни да поднесем наученото пред подходящите купувачи на подходящата цена, и то в подходящ момент.
— Добре те познавам, Алфред — каза един от по-възрастните мъже. — Планирал си всичко изключително старателно.
Херман се усмихна.
— Нещата най-после потръгнаха. Американците вече проявяват интерес, а това разкрива неимоверно много нови възможности.
— Какво знаем за американците? — попита Маргарете, без да скрива нетърпението си.
Въпросът й го подразни. Трябваше да се научи да не показва какво не знае.
— Изглежда, сред управляващите в САЩ има хора, които също искат да усмирят Израел. Смятат да извлекат ползи за американската външна политика.
— Нима е възможно? — попита един от членовете. — От хилядолетия арабите воюват и с араби, и с евреи. Какво, по дяволите, ще ги изплаши чак толкова?
Беше поставил висока цел и пред Ордена, и пред самия себе си, но един глас в него нашепваше, че усърдието му ще бъде възнаградено. Затова дръзко отвърна на погледите на мъжете и жените пред него и заяви:
— Отговорът на този въпрос ще ми е ясен, преди да изтече този уикенд.
39
Вашингтон, окръг Колумбия, 3:30 ч.
Стефани се отпусна изтощена на стола. Брент Грийн я гледаше от канапето. Беше привел рамене, нещо, което никога не го бе виждала да прави. Касиопея спеше на горния етаж. Поне един от тях щеше да успее да си почине. Тя самата категорично нямаше да може. Имаше чувството, че бе дошла тук не преди четирийсет и осем часа, а преди четирийсет и осем дни, изпълнена с недоверие към Грийн, разярена от думите му, бясна на самата себе си, че е изложила сина на Малоун на опасност. И макар Гари Малоун вече да бе на сигурно място, съмненията по отношение на Брент Грийн продължаваха да бушуват в съзнанието й, особено след казаното преди няколко часа.
Основният източник на информация за израелците е Пам Малоун.
Тя вдигна кутийката диетична кола, която бе открила в хладилника на Грийн.
— Наистина ли ги пиеш тия неща?
Той кимна.
— Има съвсем същия вкус като оригинала, но без захарта. Стори ми се нелоша идея.
Стефани се усмихна.
— Странна птица си ти, Брент.
— Просто съм по-затворен и не обичам да споделям предпочитанията си с другите.
Сърцето я болеше, мозъкът й бе изтощен. Дълбоко загнездилото се безпокойство отвличаше вниманието й от Грийн. Умишлено бяха изгасили светлините, за да внушат на всички бдителни очи, че обитателят на къщата спи дълбоко.
— За Малоун ли мислиш? — попита я той в тъмното.
— Доста е загазил.
— Не можеш да направиш нищо, докато не се обади.
Тя поклати глава.
— Това не ме успокоява.
— Нали си пратила агент в Лондон. Какви са шансовете да открие Котън?
Не особено големи. Лондон бе голям град, а и можеше ли да е сигурна, че Малоун е там? Би могъл да бъде навсякъде из Великобритания. Стефани не искаше да се замисля за различните варианти, така че попита: