— Откога знаеш за Пам?
— От скоро.
Беше й неприятно, че са я държали в неведение. Реши, че за да получи някаква информация, ще трябва самата тя да предложи такава.
— Има и друг играч във вашата игра.
— Целият съм в слух. — Тонът на Грийн сочеше, че интересът му се е пробудил. Най-после тя да знае нещо, за което той не бе чувал.
Разказа му какво й бе казал Торвалдсен за Ордена на Златното руно.
— Хенрик не ми е споменавал и дума.
— Гледай ти, колко странно. — Тя отпи от безалкохолната напитка. — Явно ти казва само това, което иска да знаеш.
— Те ли са отвлекли сина на Малоун?
— Начело са в списъка ми със заподозрени.
— Това обяснява доста неща — отбеляза Грийн. — Израелците проявяваха необичайна предпазливост през цялата операция. Размахахме им връзката като стръв, надявайки се лицето за контакт тук да захапе. От няколко години в лични срещи дипломатите им задават въпроси за Джордж Хаддад. Така и не успяхме да ги заблудим докрай, когато Малоун го скри. Преровиха останките от взривеното кафене, но бомбата си бе свършила добре работата. Дори след като им размахахме връзката, така че да не могат да не я забележат, израелците продължиха да играят твърде прикрито.
— Кажи ми нещо, което не зная.
— Отвличането на Малоун ни обърка. Затова и отложих срещата ни, когато се обади с новините.
— А аз мислех, че просто не ме харесваш.
— Действително са необходими здрави нерви, за да те изтърпи човек, но аз съм свикнал.
Стефани се усмихна.
Грийн протегна ръка към една кристална купичка с осолени ядки върху ниската масичка. Стефани също чувстваше глад, затова и тя си взе малко.
— Знаехме, че Израел не е виновен за отвличането на Гари Малоун — продължи Грийн. — И ни беше чудно, че не реагираха, когато се случи. Но после, след като ти ми се обади, научих за Пам Малоун.
Стефани слушаше внимателно.
— Преди три месеца започнала да се среща с един мъж. Преуспяващ адвокат от фирма в Атланта, старши съдружник, но и еврейски патриот. Въодушевен поддръжник на Израел. Службите по сигурността смятат, че е подпомогнал финансирането на една от провоенните фракции в израелското правителство.
Стефани знаеше, че американски пари отдавна финансират израелската политика.
— Нямах представа, че тези неща влизат в ежедневните ти задачи.
— Пак ти казвам, Стефани, не знаеш много неща за мен. Имам определен обществен имидж. Но когато поех този пост, нямах намерението да бъда само празен дърдорко. Аз съм главният представител на закона в тази държава и си върша добре работата.
Стефани забеляза, че не е изял ядките, които си беше взел. Но продължаваше да рови разсеяно в купата с лявата ръка.
— Какво правиш? — попита го тя.
— Търся половинки.
— Защо?
— Имат повече сол.
— Моля?
— Ако вземеш цял фъстък, в средата няма да има сол. Но ако фъстъкът е на две половинки и след това е осолен, ще има двойно количество сол.
— Не говориш сериозно.
Той си избра фъстък и го метна в устата си.
— Защо половин фъстък да е по-солен от цял?
— Не ме ли слушаш? — попита той с развеселен тон. — Взети заедно, две осолени половинки съдържат повече сол, отколкото цял фъстък. — Той метна още една ядка в устата си.
Тя не можеше да разбере дали говори сериозно, или просто я дразни. Грийн продължаваше да рови за половинки.
— А какво правиш с целите?
— Пазя ги за накрая. Ям ги само в краен случай. Но съм готов да разменя цял фъстък за половинка.
Този Брент Грийн й допадаше. Имаше някаква игривост в него. Суховато чувство за хумор. Внезапно й се дощя да го защити от враговете.
— Ти също искаш да изобличиш арогантните глупци в Белия дом. Като мен. Чувал си какво говорят за теб. Наричат те Преподобния Грийн. Крият информация. Използват те, за да подобрят имиджа си.
— Ще ми се да мисля, че не съм толкова дребнав.
— Какво дребнаво има да им го начукаш на мръсниците? Със сигурност са си го заслужили. Включително президентът.
— Съгласен съм. — Той тръсна трохичките от фъстъци от дланите си и продължи да дъвче. Стефани определено започваше да цени мъжа срещу себе си.
— Разкажи ми още за Пам — помоли тя.