— Излиза с адвоката от три месеца. Знаем, че е свързан с Хедър Диксън. Срещали са се няколко пъти.
Стефани се обърка.
— Нещо не разбирам. От къде на къде израелците решават, че Пам ще бъде въвлечена в тези събития? Та двамата с Малоун не поддържат връзка от години. Почти не си говорят. А и ти самият каза, че не вярваш те да са отвлекли Гари.
— Явно са били информирани за нещо, което не е стигнало до нас. Предвидили са всичко, знаели са, че тези неща ще се случат, както и че Пам Малоун ще се свърже с Котън. Използвали са я като свръзка съвсем съзнателно. А сега ми разкажи за този Орден на Златното руно. Май израелците са предвидили и тяхната намеса, както и че в някакъв момент ще отвлекат момчето. Може би са планирали сами да го свършат?
— Нима искаш да кажеш, че Пам е шпионин?
— Не е известно до каква степен се е забъркала с израелците. А за съжаление адвокатът от Атланта, с когото излизаше, умря оня ден. — Грийн направи пауза. — Застреляли го на някакъв паркинг.
Нищо ново под слънцето.
— Какво знаеш за него? — попита тя.
— Разследвахме участието му в една сделка за пари срещу оръжие. Тел Авив официално твърди, че се опитва да сложи край на подобни операции, но тайно ги насърчава. Научих, че адвокатът бил инициатор на отношенията с Пам. Прекарвал много време с нея. Правел й подаръци. Макар да се стреми да се държи като самоуверена и твърда жена, Пам Малоун всъщност е самотна и уязвима.
Стефани долови нещо в тона му.
— Това май важи и за теб?
Грийн не отговори веднага и тя се зачуди дали не е пресякла границата на личното му пространство. Накрая той прошепна:
— В по-голяма степен, отколкото си мислиш.
Искаше й се да разбере повече и тъкмо се канеше да зададе нов въпрос, когато по стълбите се чуха стъпки. Силуетът на Касиопея изникна на прага.
— Имаме си компания. Една кола току-що паркира до бордюра.
Грийн се изправи.
— Не съм забелязал фарове.
— Пристигна без светлини.
Стефани се разтревожи.
— Мислех, че спиш.
— Все някой трябва да ви пази.
Телефонът иззвъня. Никой не помръдна. Ново иззвъняване.
Грийн пристъпи в тъмнината, откри безжичната слушалка и я вдигна. Стефани мислено отбеляза, че се преструва на сънен.
Няколко мига мълчание.
— В такъв случай влизай. След минутка слизам долу.
Грийн затвори телефона.
— Лари Дейли. Отвън е и иска да ме види.
— Това не е на хубаво — каза Стефани.
— Може и да не е. Но предлагам да се скриете и да видим какво иска този дявол.
40
Лондон, 8:15 ч.
Малоун обожаваше хотел „Савой“. Бе отсядал в него няколко пъти за сметка на американското и британското правителство. Едно не можеше да се отрече на проекта „Магелан“ — бонусите бяха точно толкова сериозни, колкото и рисковете. Не беше идвал тук от няколко години. Стилът на хотела все още излъчваше впечатляващата комбинация от лукс и предизвикателство. Знаеше, че нощувката в стая с изглед към Темза струва повече от годишните доходи на голяма част от хората по света. Което пък означаваше, че спасителят им явно обича луксозните пътешествия.
Бяха напуснали набързо Бейнбридж Хол с микробуса на чистачите, който в момента бе паркиран на няколко километра от гарата. Оттам в шест и трийсет бяха хванали влака за Лондон. На Виктория Стейшън всичко бе мирно и тихо и пренебрегвайки такситата, те се качиха на метрото до хотел „Савой“.
Рамото на Пам изглеждаше по-добре. Кървенето, започнало отново в Бейнбридж Хол, бе спряло. Вече в хотела, той се обади на рецепцията и помоли да го свържат със стая 453.
— Бързо действаш — каза гласът от другия край на линията.
— Какво искаш?
— В момента съм ужасно гладен и мога да мисля само за закуска.
Малоун веднага схвана.
— Тогава слез долу.
— Какво ще кажеш за кафенето след десет минути? Разполага с чудесен бюфет.
— Ще те чакаме.
Мъжът, който застана до масата им, бе същият отпреди два часа, но вече облечен с маслиненозелени панталони и кафеникава риза. Гладко избръснатото му красиво лице излъчваше доброжелателство и любезност.
— Казвам се Макколъм. Джеймс Макколъм. Но ме наричат Джими.
Малоун бе твърде изтощен и изпълнен с подозрения, за да се държи любезно, но все пак се изправи на крака. Очите на непознатия се впиха изпитателно в него. Стиснаха си ръцете. Пам остана седнала. Малоун представи себе си и нея, след това премина право към въпроса.