— Невинаги.
— Колко забавно, Брент. Чувство за хумор. Нещо ново за теб. Но, както казвах, Малоун е там по някаква причина и заради него са мъртви четирима души, независимо дали сам е натиснал спусъка, или не. А ако трябва да гадая, бих казал, че става въпрос за Александрийската връзка.
— Нови упражнения по логика. Така ли определя политиката си Белият дом?
— На твое място не бих намесвал Белия дом. В момента не си в списъците им с добрите.
— Ако президентът не желае да служа повече, със сигурност може да предприеме нещо.
— Не съм убеден, че оставката ти ще му се стори достатъчна.
Стефани усети, че Дейли най-после стига до целта на посещението си.
— Какво имаш предвид? — попита Грийн.
— Ето какво. Резултатите от проучванията на общественото мнение не са добри. Вярно, остават ни още три години, след което двата ни мандата изтичат, но бихме искали да си тръгнем с достойнство. Кой не би искал? А нищо не влияе на процентите така, както едно сплотяване около знамето, а пък нищо не сплотява по-здраво от някой терористичен акт.
— Виж, този път вече си прав.
— Къде е Стефани?
— Откъде да знам?
— Ти кажи. Преди ден-два беше готов да си подадеш оставката, за да я подкрепиш. Наредих й да не намесва „Магелан“ в тази история, а тя незабавно мобилизира цялата проклета агенция. С твое разрешение ли го направи?
— Аз не я контролирам.
— Президентът я уволни. Освободиха я от поста й.
— Без да се допита до мен.
— Допита се до собственото си мнение, което му стига. Тя е вън от играта.
— А кой ще оглави проект „Магелан“?
— Искаш ли да ти разкажа една приказка? Не съм я измислил аз. Цитирам я от една от любимите ми книги, „Твърда игра“, от Крис Матюс. Не е от моята страна на пътеката в Конгреса, но все пак не е глупав. В нея се разказва как бившият сенатор Бил Брадли бил на вечеря, давана в негова чест. Брадли искал още масло, но не можел да накара сервитьора с таблата да дойде. Накрая сам отишъл при него и го скастрил, че явно не знае кой е. „Аз съм Бил Брадли. Учил съм в Оксфордския университет, бях професионален баскетболист и сенатор на Съединените американски щати и бих искал още малко масло“. Сервитьорът ни най-малко не се впечатлил и отговорил, че явно Брадли не е наясно кой пък е той. И му обяснил: „Аз съм този, който отговаря за маслото“. Разбираш ли, Брент, властта е това, което държиш в ръцете си. Така че засега аз съм човекът, който отговаря за проект „Магелан“.
— Та ти не беше ли корпоративен лобист, преди да почнеш в Белия дом? А преди това — политически консултант. Какво точно те прави годен да управляваш едно от най-деликатните звена на разузнаването към Министерството на правосъдието?
— Фактът, че президентът цени мнението ми.
— И че си готов да му целуваш задника всеки път, когато се наведе.
— Не съм дошъл да си разменяме обиди. Решението вече е взето. Така че къде е Стефани?
— Предполагам, че си е в хотела.
— Издал съм заповед за задържането й.
— И кой в министерството ти съдейства?
— Юридическият съветник на Белия дом се зае с подробностите. Стефани е нарушила доста закони.
— Имаш ли нещо против да ми цитираш кои точно?
— Какво ще кажеш за нападение над чуждестранен гражданин? Една членка на израелската мисия се кълне, че Стефани се е опитала да я убие. Може да го докаже с доста сериозна цицина на главата си.
— И смяташ да я дадеш под съд?
— Ще завлека окаяния й задник някъде, където няма журналисти.
— Откъдето тя няма да се завърне.
Отново настъпи тишина.
— Случват се и такива неприятности, Брент.
— Това засяга ли и мен?
— Всъщност, да. Изглежда, израелците не те харесват, а не желаят да кажат защо. Може би заради консервативните християнски глупости, които обичаш да проповядваш. — Дейли замълча за миг. — Или може би просто защото си негодник. Нямам представа.
— Интересно какъв респект изпитваш към поста ми.
— Изпитвам респект към хората, които са издигнали мен на поста ми. Би следвало да го изпитваш и ти. Да сме наясно. Добре ще ни дойде едно терористично нападение, а не познавам никого, който ще пролее сълзи, ако ти се окажеш жертвата. Печелим и в двата случая. С един куршум три заека и така нататък. Теб те няма. Израел поне веднъж е доволен. Общественото мнение се наклонява в наша полза. Всички гледат с уважение към президента. Животът е прекрасен.