— Дъщерята на мистър Херман идва.
Торвалдсен продължи да съзерцава езерото, където семейство патици се носеха към брега.
— Не й казвай нищо. Слушай, но не говори много. Така ще разбереш всичко, което е необходимо да научиш.
Чу шляпането на подметки по каменния под на павилиона и се обърна точно когато Маргарете ги приближи.
— В къщата ми казаха, че ще ви открия тук — започна тя. — А и си спомних, че това е едно от любимите ти места.
Той се усмихна на очевидното й задоволство.
— Усамотено е. Далеч от замъка. Дърветата внушават покой. Действително местенцето ми допада. Било е любимо и на майка ти, ако си спомням правилно.
— Баща ми го построи специално за нея. Тук прекара последния си ден на тоя свят.
— Липсва ли ти?
— Почина, когато бях малка. Но на татко много му липсва.
— Не ти липсва майка ти? — учуди се Гари.
Макар с тези думи момчето да пренебрегна предупреждението да мълчи, Торвалдсен нямаше нищо против въпроса. Всъщност и той самият бе любопитен.
— Естествено, че ми липсва. Просто никога не сме били особено близки — като майка и дъщеря.
— Като че ли си придобила интерес към семейния бизнес и Ордена.
Наблюдаваше изражението й с неприкрит интерес. Маргарете бе наследила по-скоро неправилните австрийски черти на баща си, отколкото пруската красота на майка си. Не бе особено привлекателна — тъмнокоса, тъмноока, с тънък, вирнат нос. Но нима точно той можеше да съди, като се има предвид собствения му изкривен гръбнак, щръкналата коса и сбръчканата кожа? Чудеше се дали има обожатели, но реши, че тази жена не би се отдала никому. Тя бе от хората, които само вземаха.
— Аз съм единствената наследница на рода Херман — каза тя и на лицето й се появи усмивка, която, вместо да е успокояваща, разкри известна доза раздразнение.
— Значи ли това, че ще наследиш всичко?
— Естествено. Защо да не го наследя?
Той сви рамене.
— Нямам никаква представа какво смята баща ти. Но съм открил, че на този свят нищо не е сигурно.
Видя, че намекът не й допадна особено. Той не й остави никакво време да реагира и веднага попита:
— Защо баща ти се опита да навреди на това дете?
Неочакваният му въпрос провокира единствено объркано изражение. Явно тя не умееше да се владее — за разлика от баща си.
— Нямам представа за какво говориш.
Интересно дали бе така. Може би Херман криеше плановете си от нея.
— Тогава нямаш представа какво прави Ноктите на орела?
— Той не е моя отговор… — Тя се спря.
— Не се притеснявай, скъпа, знам всичко за него. Просто се чудех дали ти си в течение.
— Този човек е голям проблем.
Сега вече бе сигурен, че тя не участва в нищо. Споделяше твърде много информация с твърде голяма лекота.
— Напълно съм съгласен. Но както сама каза, той не е нито твоя, нито моя отговорност. Той е грижа единствено на Кръга.
— Нямах представа, че членовете знаят за него.
— Аз знам много неща. И най-вече с какво се е захванал баща ти. Което също е голям проблем.
Тя като че ли долови убедеността в тона му. Кръглото й лице се сгърчи в нервна усмивка.
— Не забравяй къде се намираш, Хенрик. Това е земята на Херман. Тук ние командваме. Така че недей да се тревожиш излишно.
— Доста интересна забележка. Ще се опитам да не я забравя.
— Струва ми се, че е най-добре да довършиш този разговор с баща ми.
Тя се обърна да си върви и докато се извръщаше, той вдигна ръка и направи бърз знак.
От гъстите кипариси, натежали от годините, изникнаха трима мъже, облечени в камуфлажни дрехи. Притичаха към тях и стигнаха павилиона точно когато Маргарете излизаше от него.
Двама от тях я сграбчиха. Единият притисна длан върху устата й. Тя започна да се бори.
— Хенрик — извика Гари, — какво прави Йеспер тук?
Третият мъж бе икономът му, който бе долетял преди останалите и бе проникнал в имението. От предишните си посещения Торвалдсен бе наясно, че противно на хвалбите на Маргарете охраната се ограничаваше до къщата. Останалите стотици декари не бяха нито заградени, нито наблюдавани.
— Стой мирно — нареди й той.
Тя спря да се извива.
— Тръгваш с тези господа.
Тя бурно заклати глава. Торвалдсен бе очаквал тя да създаде затруднения, така че кимна леко и дланта върху устата й бе заменена с парцал, който съдържаше достатъчно количество упойващо вещество, че да предизвика дълбок сън. Само след няколко секунди то подейства и тялото й се отпусна.