— Какво правиш? — попита Гари. — Защо искаш да й причиниш зло?
— Съвсем не искам да й причинявам нищо лошо. Но можеш да бъдеш сигурен, че те щяха да ти причинят доста лоши неща, ако баща ти не се беше намесил. — Той се обърна към Йеспер. — Дръж я на сигурно място, както говорихме.
Служителят му кимна. Единият от мъжете метна набитото тяло на Маргарете през рамо и тримата заедно изчезнаха зад дърветата.
— Откъде си знаел, че ще дойде тук? — попита Гари.
— Както вече казах, не е зле да познаваш врага си.
— Защо я отвлякоха?
Торвалдсен обичаше да поучава. Колко му липсваха беседите с Кай…
— Не бива да се кара кола без застраховка, нали? А нашето начинание крие своите рискове. Тя ще бъде нашата застраховка.
48
Вашингтон, окръг Колумбия
Стефани замръзна. Хедър Диксън бе въоръжена и опасна. Касиопея оглеждаше спалнята, очевидно търсейки нещо, което да й послужи като оръжие.
— Какво има? — Стефани чу Дейли да пита Диксън.
— Алармата ти е изключена. Значи вътре има някой.
— Това не е ли доста смело предположение?
— Включи ли алармата, преди да излезеш?
Настъпи кратка тишина. Стефани знаеше, че са хванати в капан.
— Не знам — каза накрая Дейли. — Може и да съм забравил. Няма да е за първи път.
— Защо просто да не хвърля едно око, за да сме сигурни?
— Защото нямаме време да си играеш на войници, а с този пистолет започваш да ме възбуждаш. Страшно си секси.
— Голям ласкател си днес. Далеч ще стигнеш.
Нова тишина, после неубедителен протест, придружен от въздишка.
— Леко с главата ми. Цицината боли.
— Добре ли си? — попита Дейли.
Чу се разкопчаване на цип.
— Я хвърли тоя пистолет — каза Дейли.
Нагоре по стълбите изтрополиха стъпки. Стефани се обърна към Касиопея и прошепна:
— Не мога да повярвам.
— Така поне знаем къде са.
Което бе вярно, но не бе особено успокоително.
— Трябва да проверя какво става.
Касиопея я хвана за ръката.
— Остави ги.
За разлика от последните дванайсет часа, през които бе вземала, меко казано, странни решения, сега вече разсъждаваше трезво. Беше й съвсем ясно какво трябва да направи.
Излезе от спалнята и се вмъкна в кабинета. Стълбите нагоре бяха точно до него, а входната врата й се падаше вдясно. Чу приглушени гласове, смях и проскърцването на дървения под.
— Какво, за бога, става там? — зачуди се Стефани на глас.
— Разследването ти не стигна ли дотук?
Тя поклати глава.
— Нямаше и намек дори. Явно е нещо ново.
Касиопея изчезна в коридора. Тя се повъртя за миг и забеляза револвера на Хедър Диксън върху един от столовете.
Грабна го и излезе от кабинета.
Малоун се взря в розетката горе и прогледна часовника си: 4:40 следобед. По това време на годината слънцето щеше да залезе през следващите деветдесет минути.
— Сградата е ориентирана по оста изток-запад — каза той на Пам. — Онзи прозорец улавя залязващото слънце. Трябва да се качим горе.
Той забеляза врата, над която тънка стрелка упътваше посетителите към горния хор. Последва я и стигна до широко каменно стълбище със сводест таван, който му придаваше вид на тунел. Тръгна след група туристи нагоре.
Две редици дървени пейки с високи облегалки, украсени с гирлянди и арабески, бяха обърнати една към друга. Над тях висяха барокови изображения на различни апостоли. Пътеката между тях водеше до западната стена на църквата и към прозореца с форма на роза десет метра над тях.
Той вдигна очи.
Прашинки танцуваха в широките ленти ярка слънчева светлина. Малоун се обърна и погледна кръста в отсрещния край. Двамата с Пам се приближиха до перилата и той се възхити на драматичния реализъм на гравираното в дървото изображение на Христос. В основата на кръста една табелка уведомяваше на два езика:
CRISTO NA CRUZ
ХРИСТОС НА КРЪСТА, ОК. 1550 Г.
ESCULTURA EM MADEIRA POLICROMA
ЦВЕТНА СКУЛПТУРА ОТ ДЪРВО