И така, да продължа в духа на „П. П.“, третата годишнина от назначението ми в митницата бе ознаменувана с избирането на генерал Тейлър29 за президент. За да бъдат напълно разбрани преимуществата, които предоставя държавната служба, следва да напомним какво очаква чиновника, когато на власт идва партията на неговите политически противници. Смъртният човек не би могъл да се окаже в по-сложно и във всяко отношение по-неприятно положение. Благоприятен изход от него е почти невъзможен, макар че нерядко онова, което на потърпевшия се струва най-ужасната участ, се оказва най-голямата добрина. Гордият и чувствителен човек изживява тежко мисълта, че неговото благополучие е в ръцете на хора, които не го обичат и разбират; хора, от които той по-охотно би понесъл обида, щом такава алтернатива е неизбежна, отколкото би приел знак на благоразположение. За човека, съумял да запази спокойствие по време на изборната борба, е странно да наблюдава кървавата вакханалия, която се развихря в часа на победата, и едновременно с това да съзнава, че и той е сред набелязаните жертви! Малко са по-отвратителните човешки черти от тази, която караше сега най-обикновени, по нищо неотличаващи се от другите хора да се превръщат в жестоки зверове само защото имаха властта да вършат злини. Ако използуването на гилотината в служебната действителност не бе просто една рядко удачна метафора, а реално съществуваща практика, то искрено вярвам, че най-ревностните измежду дейците на победилата партия бяха достатъчно възбудени да пратят всички ни на ешафода и при това да благодарят на небето, че им е предоставило тази възможност! Аз, който винаги съм наблюдавал със спокойно любопитство успехите и загубите на моята партия, смятам, че нито една от многобройните й победи не се е отличавала с такъв злобен дух на свирепа враждебност и жажда за мъст, както въпросният възход на вигите. Когато демократ поеме даден служебен пост, той го прави, като правило, поради необходимост, която дългогодишната практика е превърнала в закон на политическата борба. А да се роптае срещу такава практика, докато политическата система си остава непроменена, е проява на слабост и страхливост. Многократните привични победи обаче са направили демократите великодушни. Те са в състояние да пощадят, когато има такава възможност, а когато се налага да отрежат нечия глава, макар и да наточват секирата си, не мажат острието й с отровата на човешката злоба, нито пък имат унизителния обичай да подритват падналата в пепелта глава.
Накратко, в колкото и неприятно, меко казано, положение да бях изпаднал, аз намирах, че имам всички основания да се поздравя, задето се числях към победените, а не към победителите. Въпреки че досега не бях се явявал от най-разгорещените политикани, в този период на опасности и несполуки взех все по-остро да усещам към коя партия тегнат моите симпатии и след една трезва оценка на обстановката не без известно съжаление и срам стигнах до извода, че имам по-големи шансове от братята си демократи да остана на поста си. Но кой ли може да види и на сантиметър по-далеч от носа си какво го чака в бъдещето? Моята глава падна първа!
Склонен съм да допусна, че моментът, когато отсичат главата на човек, рядко може да се нареди сред най-приятните в живота му. И все пак, както при повечето нещастия, дори и такава сериозна беда носи със себе си своя лек и утеха, стига само пострадавшият да съумее да извлече полза от сполетялата го злополука, вместо да рита срещу ръжена. В моя случай утешителните аргументи бяха близко до ума и аз бях стигнал до тях много преди да ми потрябват. Като се има предвид колко бе ми омръзнала службата и смътното ми желание да я напусна, приличах донякъде на човек, стигнал до мисълта за самоубийство, комуто най-неочаквано се усмихва щастието да бъде убит. В митницата, както и по-рано в стария пасторски дом, бях прекарал три години — срок, достатъчно дълъг, за да си почине уморената ми глава; достатъчен, за да се откажа от някои стари интелектуални привички и да отворя място за нови; достатъчен и предостатъчен за един начин на живот, неносещ полза или наслада на ни едно човешко същество и заради който бях обърнал гръб на онзи вид труд, дето ако не друго, поне би уталожил една вътрешна потребност в мен. Нещо повече, във връзка с безцеремонното му изгонване бившият митнически началник не бе съвсем разстроен, че вигите го обявяват за враг, тъй като неговата политическа пасивност, склонността му да кръстосва на воля тихите простори, където има място за цялото човечество, вместо да се ограничава из тесните пътеки, по които даже родни братя трябва да минават един по един, караше побратимите му по партия понякога да поставят под въпрос неговата преданост. Сега, след като спечели короната на мъченик (макар да бе загубил главата, която тя би трябвало да увенчае), въпросът можеше да се смята за приключен. И накрая, въпреки че не беше кой знае какъв герой, изглеждаше му по-достойно да падне заедно с партията, която бе поддържал, вместо да надживее много други далеч по-достойни свои съпартийци и в последна сметка, след като просъществува четири години по милостта на едно враждебно правителство, да трябва отново да изяснява позицията си и да моли за още по-унижаващото снизхождение на една приятелски настроена власт.
29