Междувременно моята история бе подета от пресата и в течение на десетина дни бях принуден да галопирам в обезглавения си вид по страниците на печата подобно на конника без глава30 на Ървинг, мъртвешки блед, зловещ и жадуващ за погребение — единствения изход за политическия мъртвец. Но да оставим настрана метафорите. Реалният човек, който продължаваше да носи глава на раменете си, беше стигнал до утешителното заключение, че всяко зло е за добро, и като си вложи парите в мастило, хартия и стоманени писци, отвори отдавна неизползуваното си писалите и отново се превърна в човек на перото.
Дойде най-сетне часът на литературните опити на моя стар предшественик, мистър Пю. Но на ръждясалата ми от дългото бездействие умствена машинка й трябваше известно време, преди да заработи що-годе свястно. И макар че в процеса на написването книгата изцяло ме погълна, тя все пак се получи прекалено строга и мрачна, съвършено неразвеселена от жизнерадостната слънчева светлина, с крайно оскъден дял от познатите нежни веяния, които смекчават почти всяка сцена в природата и реалния живот и несъмнено би трябвало да смекчават всяко тяхно изображение. Тягостната атмосфера в моя разказ навярно произтича от периода на революционни промени и още незатихнал кипеж, в който се развива, и в никакъв случаи не говори за липсата на светли чувства у автора. Напротив, за пръв път, откакто бе напуснал стария пасторски дом, той се усещаше истински щастлив сред мрачните сенки на своя измислен свят. Някои от по-кратките работи, включени в настоящия сборник, също са писани след принудителното ми оттегляне от труда и почестите на обществения живот, а материали за останалите почерпих от овехтелите страници на годишници и списания, чиито старовремски писания бяха имали възможността да опишат пълен кръг във времето и да възвърнат първичната си привлекателност. Да си послужим пак с метафората за политическата гилотина и да наречем сборника „Посмъртни съчинения на обезглавения митнически началник“. Така че ако разказът, който вече привършвам, звучи твърде автобиографично, за да може един скромен човек да го публикува приживе, той охотно ще бъде простен на един джентълмен, който ви го предлага от оня свят. И нека настане мир по цялата земя! Да бъдат благословени приятелите ми и простени вразите ми, защото за мен настъпи вечният покой!
Животът в митницата сега е просто един отминал сън. Старият инспектор бе хвърлен неотдавна от коня си и за голямо мое съжаление умря — иначе навярно би живял вечно. Та той, както и останалите негови достопочтени колеги от митническото гише днес за мен са само беловласи, сбръчкани сенки, с които въображението ми се бе позабавлявало и които бе захвърлило завинаги. Ами търговците: Пингрий, Филипс, Шепърд, Ъптън, Кимбъл, Бъртръм, Хънт… тези и много други имена, които допреди шест месеца бяха най-обичайното нещо за моите уши, тези дейни натури, които според мен заемаха такова централно място в света, в нищожно кратък срок бяха откъснати от мен не само физически, но и в мислите ми. Доста трябваше да се потрудя, за да си спомня как изглеждаха и се наричаха дори неколцината, които изброих. Скоро и моят стар роден град ще надвисне над мен, обгърнат в стаеното мъгляво було на спомена, сякаш не е частица от земния свят, а голямо призрачно село сред облаците и жителите му са не истински, а въображаеми хора, които населяват дървените му къщурки и бродят из тесните пресечки и по безкрайното еднообразие на главната му улица. Всичко това вече е престанало да бъде част от живота ми. Другаде сега е моят дом. Любезните ми съграждани няма особено да се затъжат за мен, защото, макар сред важните ми литературни амбиции да бе желанието да завоювам известен авторитет пред тях, та да ме помнят с добро по местата, където са живели и умирали толкова много мои предтечи, тъкмо там най-малко съм намирал онази топлина, която е тъй нужна на литератора, за да могат най-добрите класове на творчеството му да пуснат кълн и да съзреят. За мен ще бъде по-добре в друго обкръжение, а не ще и дума, че и старите ми съграждани няма да забележат моето отсъствие.