— Ах, ако вие, ваше благородие, успеете да направите това — възкликна Бракет, — ще се преклоня пред вашето умение! По всичко личи, че в тази жена се е вселила зла сила и май ще трябва да грабна камшика и да се захвана хубавичко да я нашаря, както заслужава, та да прогоня от нея сатаната.
Непознатият бе влязъл в килията със спокойния, уверен вид, типичен за професията, към която претендираше, че принадлежи. Поведението му с нищо не се измени и след като тъмничарят се оттегли и го остави насаме с жената, чието подчертано внимание към особата му в тълпата можеше да означава само едно — че двамата са свързани с някаква много близка връзка помежду си. Първо той се зае да се погрижи за детето. Сложено на ниско подвижно легълце, то се гърчеше и пищеше тъй сърцераздирателно, че явно се налагаше преди всичко друго да бъде направено необходимото, за да го успокоят. Странникът прегледа внимателно малкото, след което откопча някаква кожена чанта, която измъкна изпод дрехата си. Там очевидно имаше лекарства. Той извади един от препаратите и отля малко в чаша вода.
— Заниманията ми от едно време с алхимия — отбеляза той — и престоят ми за повече от година сред хора, добре запознати с целебните свойства на билките, ме направиха по-добър лекар от много дипломирани медици. Вземи, жено! Това отроче е твое, но не мое. Няма да познае то в мен нито гласа, нито лика на баща си. Затова по-добре ти му дай този цяр.
Върху лицето на Хестър се изписа силна уплаха и тя отблъсна протегнатата чаша.
— Нима желаеш туй невинно бебе да стане жертва на мъстта ти? — прошепна тя, като го гледаше в очите.
— Що за глупости! — отвърна й лечителят със студен, но успокоителен тон. — За какво ще взема да мъстя на това злочесто чедо на греха? Билката ще му помогне. И мое дете да беше — да, мое собствено, тъй както и твое, нищо повече не бих могъл да направя за него.
И тъй като в душевния си смут тя не бе в състояние да се реши на нищо, той сам взе детето на ръце и му даде да пие. В потвърждение на обещаното, цярът скоро взе да действува. Стенанията на момиченцето стихнаха, то престана да се гърчи и мята и не след дълго, както става с малките деца, когато им олекне, потъна в дълбок освежителен сън. Тогава докторът — странникът бе заслужил титлата си — насочи вниманието си към майката. Спокойно и съсредоточено той измери пулса й, вгледа се в очите й, при което нейното сърце се сви и потръпна — така познат и същевременно така чужд и студен бе погледът му. Като свърши с прегледа, докторът пак приготви някакво лекарство и рече:
— Нямам вода от Лета, нито пък непентес35, но в пущинака се научих на много нови неща. Ето ти едно от тях — рецепта, получена от индианец в отплата за мъдростите, известни още от времето на Парацелз36, в които го посветих. Изпий го! Вярно е, че не действува така успокояващо, както чистата съвест. Нея аз не мога да ти дам. Но то ще укроти изблика на чувствата ти като масло, хвърлено върху вълните на разбушувано море.
Той подаде чашата и Хестър я пое, като замислено вдигна към лицето му очи, изпълнени не точно с плахост, но все пак със съмнения и неми въпроси относно целите, които този човек би могъл да преследва. Хвърли поглед и към заспалото си дете.
— Мислила съм за смъртта — поде тя, — желала съм я, дори бих се молила за нея, ако на такава като мен прилягаше да отправя молитва към небето. Но ако в тази чаша е смъртта, помисли отново, преди да съм я изпила. Ето, вдигам я към устните си!
— Пий тогава — отговори той с все същото ледено спокойствие. — Толкова ли малко ме познаваш, Хестър Прин? Бил ли съм някога толкова повърхностен в целите си? Дори и да съм намислил да мъстя, как по-добре бих могъл да го сторя, освен да те оставя да живееш, да те поя с лекарства срещу всички несгоди и опасности в живота, за да може този изгарящ срам все така да пламти на гърдите ти? — рече той и докосна с дългия си показалец алената буква, при което сякаш вряза знака в гърдите на Хестър като с нажежено желязо. Тя се дръпна неволно, а той се усмихна. — Живей и носи проклятието си пред очите на хората, пред очите на този, когото наричаше свой съпруг, пред очите на това дете. Изпий тоз лек, за да живееш.
Без повече да се двоуми, Хестър Прин изпи безропотно чашата до дъно и по знак на доктора седна на леглото, където спеше детето. А той придърпа единствения стол в стаята и се настани до нея. При вида на тези приготовления тя се разтрепери, тъй като чувствуваше, че след като бе изпълнил повелята на хуманността, на принципите, а може би и на някаква изтънчена жестокост и бе направил каквото можеше за успокояването на физическата болка, сега той щеше да разговаря с нея като с човека, нанесъл му най-дълбоката и неизлечима рана.
35
36