Почти в средата на една от облицованите с дъбова ламперия стени на приемната бяха окачени бойни доспехи, но за разлика от портретите те не бяха семейна реликва, а скорошна придобивка — работа на един умел лондонски оръжейник от същата година, в която губернаторът Белингам се пресели в Нова Англия. Те се състояха от стоманен шлем, ризница, подбрадник и набедреници, а под тях се намираха и чифт ръкавици и меч. Всичко това, особено шлемът и нагръдникът, беше лъснато до бяло и хвърляше ярки отблясъци върху пода. Ала тези ослепителни войнски атрибути не стояха там само за украса. Губернаторът си ги беше слагал на многобройни военни сборове и учения. Нещо повече, те бяха блестели пред полковия боен ред по време на войната с индианците от племето пикуот38. Защото, макар и да имаше юридическо образование и в лицето на Бейкън, Коук, Нуа и Финч да виждаше хора от своето занятие, в новата страна губернаторът Белингам бе принуден да бъде и държавник, и управник, и воин.
Очарована от блестящите доспехи както от слънчевата фасада на къщата, малката Пърл се загледа в огледалната повърхност на нагръдника.
— Майко — извика тя, — погледни къде те виждам!
За да достави удоволствие на детето, Хестър погледна и в изпъкналото огледало на нагръдника видя алената буква, която бе излязла на преден план и увеличена до гигантски размери, се открояваше над всичко останало, тъй че тя самата въобще не се забелязваше зад нея. Пърл посочи и нагоре, към подобно отражение в шлема, и личицето й цъфна в типичната й усмивка на безгрижна чародейка. Този израз на палава радост бе също тъй уловен и десетократно подчертан от огледалото и на Хестър Прин изведнъж й се стори, че вижда в него не своето дете, а горски дух, който се опитва да се въплъти в Пърл.
— Хайде, Пърл! — настойчиво я поведе тя за ръка. — Ела да разгледаме тази прекрасна градина. Тук сигурно има цветя, и то по-хубави от тези, които растат в гората.
Като чу това, Пърл се втурна към еркерния прозорец на отсрещния край на хола и пред очите й се откри градинска алея, покрита с ниско подстригана трева и оградена с някакво далечно и хилаво подобие на жив плет. Собственикът обаче явно се бе отчаял в опитите си да пренесе от тази страна на океана, върху неплодородната почва и в условията на жестока борба за препитание, традиционното английско декоративно градинарство. И така, на най-видно място тук растяха зелки, а една тиква, посадена нейде встрани, бе проточила ластуни и изложила на показ един от огромните си плодове право под прозореца, сякаш искаше да каже на губернатора, че тази огромна, недодялана буца злато е най-скъпият бисер, който може да се роди от земята в Нова Англия. Все пак в градината имаше и няколко розови храста и немалко ябълкови дървета, навярно издънки на посадените от преподобния мистър Блакстоун, легендарния първи заселник на полуострова, който и до днес препуска с бивола си по страниците на старите ни летописи.
Като видя розовите храсти, Пърл заплака за червена роза и нищо не можеше да я накара да престане.
— Тихо, детето ми, тихо! — успокояваше я майката. — Не плачи, миличката ми! В градината се чуват разговори и ето че насам иде губернаторът с други господа.
И наистина по алеята на път за къщата се зададоха група мъже. Напук на уговорките на майка си Пърл започна пронизително да пищи, но внезапно замлъкна — не че бе решила да се подчини, а защото появата на нови хора разпали нейното експанзивно и скокливо любопитство.
Глава VIII
Малката фея и пасторът
Губернаторът Белингам, в свободен халат и кепе, с каквито старците обичат да ходят из къщи, очевидно развеждаше гостите из имението си и им обясняваше какви още подобрения се кани да направи. Побелялата му брада се спускаше към разкошен рюш, в остарелия стил от времето на крал Джеймс39, над чийто широк кръг главата на губернатора приличаше досущ на главата на Йоан Кръстител, поднесена на тепсия. Скован и суров на вид, попарен от преклонната си възраст, той изглеждаше не на място сред източниците на светски радости, с каквито явно доста се бе постарал да се огради. Ала не бива да се лъжем, че нашите строги прадеди, които и на думи, и на дело са приемали земното съществуване като низ от изпитания и постоянна борба и са проявявали искрена готовност да жертвуват в името на дълга всички земни блага и дори живота си, са смятали за повеля на съвестта да се отрекат от всичко удобно и дори разкошно, достъпно за тях. Такова верую никога не бе проповядвал например преподобният отец Джон Уилсън, чиято брада, подобно на снежна преспа, се белееше през рамото на губернатора Белингам, докато собственикът й разсъждаваше, че все още има шанс крушите и прасковите да се приспособят към климата в Нова Англия и че не е съвсем изключено черното грозде да стане на слънчевата стена на градината. Откърмен върху щедрата гръд на английската църква, старият свещеник питаеше отколешна и законна любов към всичко хубаво и удобно; и колкото и строг да се показваше от амвона или по време на публичното порицание на грешници като Хестър Прин, в личния си живот той така щедро проявяваше сърдечността си, че си бе спечелил положението на най-обичания духовник в града.
38
Войната с индианците от племето пикуот, водена от белите колонисти в Нова Англия срещу коренното население през 1633–1637 г.