След губернатора и мистър Уилсън вървяха други двама гости — преподобният Артър Димсдейл, когото читателят навярно ще си спомни с краткото и неохотно участие, което той взе в сцената с позорното наказание на Хестър Прин, и до него — старият Роджър Чилингуърт, човек изкусен в медицината, от две-три години заселил се в града. Знаеше се още за учения, че е личен лекар и приятел на младия свещеник, който не жалеше ни здраве, ни труд в името на сановния си дълг, та се бе силно поболял напоследък. Губернаторът избърза по стъпалата към хола, отвори стъклените врати и се намери пред малката Пърл. Хестър Прин остана скрита в сянката на пердето.
— Туй пък какво е? — удиви се мистър Белингам при вида на алената фигурка. — Кълна се, такова нещо не е попадало пред очите ми чак от времето на стария крал Джеймс, когато суетата ме караше да смятам за голяма чест поканата да ида на дворцов маскарад! По коледните тържества тогава такива привиденийца кръжаха вредом на ята и ние ги наричахме деца на Господаря на веселието40. Но откъде се взе такова гостенче в моя хол?
— Тъй, тъй! — възкликна добрият стар мистър Уилсън. — Каква наистина е тази червенопереста птичка? Точно такива фигурки, обагрени в алено и в злато, съм виждал, мисля, да рисуват по пода лъчите на слънцето, когато преминават през прозорците с ярко оцветените стъкла. Но туй бе в старата родина. Ще кажеш ли, момиченце, чие си и какво е прихванало майка ти да те орезили с тези труфила? Ти християнче ли си, а? Учили ли са те на Закона Божи? Или си от палавите елфчета и феи, дето смятахме, че сме оставили заедно с други разни папски нелепости в добрата стара Англия?
— Аз съм на мама — отвърна аленото видение — и името ми е Пърл.
— Пърл — перла? По-скоро рубин! Или корал! Или поне червена роза, ако се съди по цвета ти! — отвърна старият духовник и направи неуспешен опит да потупа Пърл по бузката. — А майка ти къде е? А, виждам — добави той и като се обърна към губернатора Белингам, прошепна: — Това е детето, за което ставаше дума, а ето и нещастната му майка, Хестър Прин!
— Така ли? — извика губернаторът. — Всъщност бихме могли и да се досетим, че такова дете без друго ще има за майка една пропаднала жена, лика и прилика с Вавилонската блудница41! Но тя идва навреме и ние веднага ще се занимаем с нейния въпрос.
Губернаторът Белингам прекрачи прага на стъклените врати и влезе в хола, следван от тримата си посетители.
— Хестър Прин — поде той и закова суровия си поглед върху белязаната с алената буква, — напоследък около теб се водят много разговори. Наложи се да обсъдим внимателно дали ние, влиятелните управници, можем с чиста съвест да оставим безсмъртната душа на това дете в ръцете на жена, неустояла пред съблазните на този свят. Какво ще кажеш ти, неговата майка? Няма ли да бъде за настоящото и вечното добро на рожбата ти да я вземат другаде, където ще я обличат семпло и възпитават строго, както подобава, и ще я научат на Божите и земните истини? С какво можеш да й бъдеш полезна ти?
— Мога да науча моята Пърл на всичко, което аз научих оттук — каза Хестър Прин, като докосна с пръст аления знак.
— Нещастнице, та това е печатът на срама ти! — възмути се строгият съдия. — Тъкмо заради петното, което тази буква означава, смятаме, че трябва детето да се отглежда другаде.
— И все пак — продължи майката, бледа, но въздържана — този знак ме научи, той ежедневно, както и в момента, ме учи на неща, които, макар за мене да е късно, ще помогнат на детето ми да стане по-мъдро и добро.
— Ние ще помислим хубаво — каза Белингам — и няма да прибързваме с решенията. Добри ми отче Уилсън, препитайте, моля ви, тази Пърл — щом такова име са й дали — и вижте получила ли е християнската просвета, която се полага за нейните години.
40