— Малката, не ще и дума, разбира от магии — обърна се той към мистър Димсдейл. — Я как се вдига във въздуха и без да яха като вещица метлата!
— Странно дете! — обади се старият Роджър Чилингуърт. — Лесно може да се види какво е взела от майка си. Как мислите, господа, дали не би било по силите на философа да анализира нейната природа и след като му стане ясно от какво тесто е замесена, да си направи изводи кой може да й е бащата?
— Не, не, грешно би било да се водим от нещо мирско като философията в решаването на такъв въпрос — възрази мистър Уилсън. — По-добре ще бъде да потърсим истината с пост и молитва. А най-добре ще е въобще тайната така да си остане, освен ако някоя всевишна сила сама не пожелае да ни даде разгадката. Тъй всеки християнин ще има възможността да замени с любовта си към бедното захвърлено дете липсващия му баща.
След тази благополучна развръзка Хестър Прин и Пърл си тръгнаха. Разправят, че когато излезли на стълбите пред губернаторския дом, един от решетъчните прозорци се отворил и оттам се показала на белия свят главата на мистрис Хибинс, злата сестра на губернатора Белингам, същата, която няколко години по-късно била обявена за вещица и изгорена.
— Тсс! — изсъскала тя и зловещата й физиономия сякаш хвърлила сянка върху жизнерадостния лик на новата къща. — Ще дойдеш ли с нас довечера? В гората се събираме лични веселбари и аз почти обещах на Черния, че хубавата Хестър Прин също ще е там.
— Тогава ще ви моля да ме извините пред него — отвърнала Хестър с тържествуваща усмивка. — Аз ще трябва да остана вкъщи да бдя над дъщеричката си. Да, бяха ми я отнели днес, начаса щях да се отправя с вас към гората и сама с кръвта от жилите си щях да впиша името си в книгата на дявола!
— Скоро ще те видим там! — намръщила се вещицата и се прибрала.
Ако приемем, че този разговор между мистрис Хибинс и Хестър Прин действително се е състоял, а не е легенда, то той може да послужи като доказателство за правотата на младия свещеник да се обяви против разделянето на опозорената майка от издънката на нейния грях. Ето че веднага се наложило детето да я спасява от клопките на сатаната.
Глава IX
Лечителят
Както знае читателят, Роджър Чилингуърт се бе наричал нявга с друго име, с което бе пожелал веднъж завинаги да се раздели. Вече разказахме как сред тълпата свидетели на позорното наказание, което изживя Хестър Прин, се появи един мъж в напреднали години, изнурен от дълго пътуване. Едвам добрал се до града през изпълнените с опасности горски пущинаци, той бе намерил жената, въплъщавала всичките му надежди за домашен уют и топлина, изправена за всеобщо поругание като символ на греха, а женската й чест — потъпкана в калта. Целият площад бе гръмнал от приказки за нейния позор. Достигнеше ли такава вест до близките и спътниците от бившия й неопетнен живот, те неминуемо щяха да бъдат поразени от заразата на нейното безчестие, разпределено в най-строго съответствие със степента на близостта и светостта в предишната им връзка. Тогава, щом като има възможност да избира, защо ще му трябва на човека, свързан в най-тесния и свят съюз с погубилата се жена в миналото, сам да се открива и да настоява да получи едно такова отблъскващо наследство? Той реши, че няма да споделя срамния й пиедестал. Непознат за всекиго другиго освен за Хестър, а той притежаваше ключ, с който да скрепи устните й, странникът зачеркна името си в списъка на живите и изчезна за своите доскорошни познати и дела също тъй невъзвратимо, все едно действително да беше легнал завинаги, както се твърдеше от мълвата, на дъното на океана. Като извърши това, той вече беше в състояние да се отдаде на новите си интереси, а и на новата си цел, която, макар и тъмна, да не кажем и престъпна, го бе завладяла изцяло.
С това решение той се установи в пуританското градче под името Роджър Чилингуърт, без да има други препоръки освен изключителната си начетеност и интелигентност. Тъй като на времето покрай задълбочените си научни занимания той бе изучил из основи и медицината на своя ден, Чилингуърт се представи като лекар и това му осигури радушен прием. Вещите доктори и хирурзи бяха голяма рядкост в колонията. Като правило те не се поддаваха на религиозния плам, който караше другите да се преселват отвъд Атлантическия океан. Изглежда, че докато изследваха човешкия организъм, увлечени в съзерцание на лабиринтите на този удивително изкусен механизъм, способен да побере в себе си едва ли не цялото многообразие на живота, тези образовани мъже принизяваха по-възвишените си качества и губеха възможността да гледат на съществуването откъм духовната му страна. Така или иначе, здравето на бостънските жители, доколкото то зависеше от медицината, се бе намирало до този момент под опеката на един престарял дякон43 — аптекар, чиито набожност и благочестие бяха най-убедителното свидетелство, което той можеше да представи в своя полза, нежели някаква диплома. А единственият хирург в града упражняваше това благородно изкуство само от време на време, като допълнение към ежедневната си практика на берберин. Естествено, че при наличието на такъв медицински персонал в града Роджър Чилингуърт бе една великолепна придобивка за него. Скоро той доказа, че владее тежкия и внушителен тогавашен механизъм на приготовление на лекарствата, всяко едно от които се състоеше от множество ненужно усложнени, разнородни съставки, чието смесване се извършваше с такава претенциозност, сякаш се извличаше не нещо друго, а еликсирът на безсмъртието. По време на пленничеството си при индианците докторът бе получил и огромни познания за свойствата на местните билки и корени и открито показваше пред пациентите си, че тези простички церове, с които природата дарява непросветените диваци, се ползуват с неговото доверие в същата степен, както и европейската фармакопея — вековно дело на огромен брой образовани медици.
43
В независимата църква длъжностно лице, което се разпорежда с църковното имущество, раздава помощите за бедните, грижи се за болните и помага на пастора в духовните дела.