Ученият пришълец бе образец на благочестие, що се отнася поне до външната страна на религиозния живот. Скоро след пристигането си той си избра за духовен наставник преподобния мистър Димсдейл. Младият богослов, чиято научна слава още се помнеше в Оксфорд, бе считан от по-възторжените си почитатели едва ли не за апостол, пратен от небето в рамките на един нормално дълъг живот да извърши за неукрепналата вяра в Нова Англия великата мисия на църковните отци44 от зората на християнството. Ала в последно време здравето на свещеника явно се бе влошило. Хората, които най-добре познаваха привичките му, обясняваха, че той е тъй блед, защото прекалено усилено чете и усърдно изпълнява пасторските си задължения, а най-вече защото постоянно пости и бди нощем, за да опази духовния си светлик да не се зацапа и омрачи от грубостта на земното съществуване. Някои твърдяха, че ако мистър Димсдейл наистина умре, това ще означава, че светът не е бил повече достоен да бъде тъпкан под краката му. Самият той пък с типично смирение заявяваше, че ако провидението реши да го прибере, това ще е, защото той не е достоен да изпълнява дори и най-скромната му мисия на земята. Но колкото и да се различаваха мненията относно причината за това, несъмнен бе фактът, че пасторът си отива. Той съвсем се стопи, в гласа му, все още плътен и мелодичен, се появиха тъжните нотки на настъпващата разруха; в моменти дори на най-слаба тревога или на друго неочаквано вълнение често го виждаха да се хваща за сърцето, а лицето му изпървом почервеняваше и после пребледняваше като от силна болка.
Ето такова бе състоянието на младия свещеник и тъй реална опасността, че изгряващият му живот ще бъде угасен съвсем без време, когато в града се настани Роджър Чилингуърт. Тайнствената му първоначална поява неизвестно откъде, сякаш бе паднал от небето или изникнал изпод земята, навяваше у хората мисли за някакво чудо. После пришълецът се прочу като вещ лекар; често го виждаха, че събира билки и главичките на полски цветя, копае корени и къса клончета от горските дървета с вида на човек, запознат със скритите достойнства на онова, което изглежда безполезно за несведущия. Не веднъж и дваж той бе споменавал сър Кенелм Дигби45 и други знаменитости, чиито постижения в науката се смятаха едва ли не за свръхестествени, като хора, с които си е писал или работил. Ако имаше такова положение в академичния свят, защо тогава бе дошъл тук? Какво можеше той, чиято естествена среда бе в големия град, да търси в техния див край? В отговор на всевъзможните догадки от подобен род хората, в това число и някои твърде разумни личности, разпространиха един нелеп слух, според който небесата били сътворили истинско чудо, като пренесли по въздуха този прославен доктор на медицинските науки от университета в Германия право пред вратата на работния кабинет на мистър Димсдейл! И най-мъдрите, които съзнаваха, че за постигане на целите си небето не си служи със сценични ефекти като неочакваното божествено вмешателство, бяха склонни да видят пръста на провидението в тази толкова своевременна поява на Роджър Чилингуърт.
44
45