Както вече отбелязахме, най-прозорливите доброжелатели на преподобния мистър Димсдейл виждаха във всичко това Божията ръка, отзовала се на безбройните молитви — отправени гласно по време на служба и по домовете, както и мълчаливо в сърцата — младият свещеник да оздравее. Трябва обаче да признаем, че в последно време се появиха и такива, които не бяха във възторг от връзката между пастора и загадъчния стар доктор. Когато една неосведомена тълпа си създава свое мнение за нещо, много вероятно е да изпадне в заблуда. Но съди ли, както обикновено става, според онова, което й подсказва голямото й, топло сърце, тя често стига до изводи със задълбочената безпогрешност на откровения, пратени от небето. Хората в нашия случай не разполагаха с никакви сериозни факти и аргументи да оправдаят предубеждението си към Роджър Чилингуърт. Вярно е, че един престарял занаятчия, живял в Лондон по време на убийството на сър Томас Овърбъри48 преди около тридесет години, се кълнеше, че бил виждал доктора под някакво друго име, което вече бил забравил, в компанията на доктор Форман, прословутия стар магьосник, замесен в случая с Овърбъри. Двама-трима пък подхвърляха, че по време на пленничеството си при индианците, изкусният лечител бил добавил към медицинските си познания и заклинанията на техните жреци — всепризнатите ненадминати чародейци, многократно постигали най-невероятни, вълшебни изцеления с помощта на черната магия. Мнозина, в това число и люде с изключително трезв ум и практичен поглед върху нещата, които обикновено не говореха празни приказки, твърдяха, че във външността на Роджър Чилингуърт започнали да настъпват големи промени, откак пристигнал в града и особено откак заживял под един покрив с мистър Димсдейл. Лицето му, което някога изглеждало спокойно и замислено, както подобава на учения, сега придобило нещо грозно и нечестиво и колкото повече се вглеждали в него, толкова по-силно тази нова особеност се набивала в очи. Според простолюдието докторът бил взел огън за лабораторията си от пъклото и го поддържал с адско гориво, та както можело да се очаква, димът окадил лицето му.
С една дума, широко се разпространи вярата, че старият Роджър Чилингуърт е превъплътеният дявол или някой негов слуга, заел се да погуби преподобния Артър Димсдейл, както се бе опитвал с много други светци през всички епохи на християнството. С Божието дозволение този сатанински пратеник щеше за известно време да търси слабите места в сърцето на свещеника и да го подлага на изкушения да продаде душата си. Ала само лудият би могъл да се усъмни чия ще бъде победата. Хората бяха твърдо убедени, че ще видят пастора си да излиза от схватката преобразен от славата на победителя. Само дето им ставаше мъчно, като си помислеха какви нечовешки мъки трябваше да изтърпи, преди да възтържествува.
Уви! Ако се съдеше по унинието и ужаса, стаени в погледа на бедния свещеник, боят беше лют, а победата — твърде несигурна!
Глава X
Лечителят и болният
Старият Роджър Чилингуърт, човек уравновесен и благ, макар и не особено любвеобилен, цял живот неизменно бе проявявал неподкупна чистота и почтеност в отношенията си с хората. Ето защо той смяташе, че ще проведе разследването със строгата, безпристрастна справедливост на съдия, който се стреми да открие истината по същия начин, както би подходил към абстрактните линии и фигури на геометрична задача, а не към живите човешки страсти и конкретни лични обиди, нанесени му незаслужено. Но веднъж започнал, той се превърна в роб, неспособен да се изтръгне от ноктите на някаква ужасна, подмолна и дива страст, която го тласкаше неумолимо да доведе работата докрай. Сега той копаеше в сърцето на бедния свещеник като златотърсач или по-скоро като гробар, който изравя мъртвец, за да му вземе скъпоценностите, ала там едва ли го очаква друго освен тленност и разложение. Горко му, ако това е търсел!