Един от войниците стовари юмрука си в челюстта му, вложил цялата си тежест в удара. Главата на Таниел отскочи встрани и светът се завъртя пред очите му. Полицаят се превърна в размазано петно. Таниел го заплю с кървава храчка, а онзи се подготви за втори удар.
— Това не е необходимо — повдигна ръка Кет. Тя рязко се обърна към Таниел. — Нима за вас всичко това е шега? Заплашва ви екзекуция!
— На какви основания? — навъси се Таниел. — Задето съм отблъснал противника?
— На какви основания? — невярващо повтори генерал Кет и спря да крачи, за да застане срещу него. — Неподчинение, поведение, подронващо офицерския авторитет, нарушаване на директна заповед. Посегателство срещу старши офицер. Поведението ви граничи с измяна.
— Вървете да се продъните — каза Таниел. Почувства се горд, че не трепна, щом войникът отново повдигна ръка.
И този път Кет го възпря.
— Недейте да спирате копоите си, мога да правя това цяла нощ — каза Таниел. — Измяна? Измяна ли е да бъдеш единственият офицер в тази проклета армия, който се интересува да спечели битката? Измяна ли е да окуражаваш хората? Да им дадеш причина да се бият? Говорите ми за измяна, а тръбите обявяват отстъпление всеки път, когато има вероятност да победим.
— Това е лъжа! — Кет пристъпи напред и за момент Таниел си помисли, че тя самата ще го удари. — Заповядваме на тръбачите да свирят сигнал за отстъпление, когато сблъсъкът започне да се развива неблагоприятно за нас. От бойното поле вие нямате поглед към цялостната картина. Няма как да видите кога ситуацията е обречена.
Таниел се приведе напред — доколкото му позволяваха въжетата.
— Не го виждам, защото побеждавам. — Той се облегна назад. — Вие се боите от мен. Да не би да сте минали на страната на кезианците? Това ли е? Боите се, че моето присъствие…
Този път Кет не спря войника. Думите на Таниел бяха прекъснати от удара и той бе искрено изненадан, че всичките му зъби все още си бяха на мястото веднъж след като главата му спря да кънти.
Усети вкуса на кръв в устата си и преглътна.
— Затова ли ме арестувахте тайно? — попита той с известно затруднение заради подутия си език. — Заради това ли ме влачихте през целия лагер с качулка на главата? Та никой да не разбере? — Таниел изсумтя и предизвикателно се втренчи във войника.
Генерал Кет почеса ухото си.
— Вие сте много популярен — призна тя и отново започна да се разхожда. — Но дори популярните хора — такива като вас, които обикновените войници наричат герои, трябва да бъдат дисциплинирани. В противен случай армията ще се разпадне. Неприятно е, но така стоят нещата. Бих използвала наказанието ви за пример, но останалите генерали не споделят мнението ми. Те смятат, че ако бъдете бит с камшик пред войниците, духът им ще пострада. А, Крезимир ми е свидетел, духът им и без това е достатъчно сломен.
— Значи няма да ме убиете.
— Не. Поне засега. Това е първото и последното предупреждение, което ще получите.
— Но ще очаквате извинение?
— Точно така. Няколко при това, като започнете с майор Доравир и приключите с мен.
Таниел сви рамене.
— Няма да го получите.
— Моля? — Кет повдигна вежди с неподправена изненада.
— Аз почти убих бог. Убил съм десетки Привилегировани, може би повече от стотина, вече ми е трудно да ги следя. В отсъствието на фелдмаршал Тамас… Впрочем, защо смъртта му ми беше представена като неопровержим факт, след като чух директно от устата на бог, че е жив? О, да. Богът, който се намира в собствения ни лагер. Богът, който всички в главния щаб се преструват, че не съществува.
— За какво говорех? Да. В отсъствието на Тамас аз съм най-доброто ви средство срещу кезианците. Окуражавам хората и убивам Пазителите и остатъка от кезианските Привилегировани. Така че — не, няма да се извинявам на никого. Баща ми никога не се съобразяваше с глупаците. Не одобрявам много черти в характера му, но тази не е сред тях.
Генерал Кет мълча през цялото време, което го изненада. Още по средата очакваше да бъде прекъснат от стражеви юмрук. Той възнамеряваше да се доизкаже дори и със строшена челюст, задавян от собствената си кръв.
— Тамас е изгубен за нас — каза тя. — Няма начин да оцелее на кезианска територия. По-добре е да го смятаме за мъртъв. А що се отнася до Михали… Ако войниците не го обичаха толкова много, отдавна щяхме да сме го премахнали. Той е просто един много убедителен умопобъркан, нищо повече.