— Сами виждате, че мостът, който се надявахме да прекосим, за да избягаме от преследвачите си, е бил отнесен от реката. Това ме принуди да внеса промяна в плановете ни. Първите кезиански драгуни ще пристигнат преди свечеряване. Кирасирите ще бъдат тук утре.
— Няма да успеем да преведем всички през реката — каза някой.
Тамас потърси източника на гласа. Беше майор, комендант на квартирмайсторите от Девета бригада. Еполетите на униформата му липсваха, а самият той носеше едва-що заздравял белег върху носа си. Съсирилата се кръв беше почти черна.
— Така е — призна Тамас.
Гръмнаха гласове. Тамас въздъхна. В един нормален ден никой от тези офицери, неговите най-добри командири, не би си позволил да го прекъсва. Но днес не беше нормален ден.
Фелдмаршалът вдигна ръка. Трябваше да изминат няколко секунди, но офицерите все пак притихнаха.
— Едно припряно пресичане на реката върху набързо скалъпени салове би оставило армията ни разкъсана и в безпорядък. Беоновите драгуни няма да се поколебаят да се хвърлят в масово нападение веднага, щом пристигнат. Затова ще изчакаме и ще предприемем припряно пресичане на реката утре следобед.
Офицерите му се взираха в него недоумяващо. Никой не продумваше, докато полковник Арбър не раздвижи челюсти и извади изкуственото си чене.
— Залагате капан — каза той.
— Точно така.
— И как ще заложим капан на кавалерийска част, която почти се равнява по численост с нас? — възрази генерал Кетал от Девета бригада. Беше набит мъж, среден на ръст. Той бе особено предпазлив, когато станеше дума за кавалерия, защото преди десет години една изненадваща маневра от страна на гурланска конница го беше лишила от два полка и лявото му око.
— Като се представим за изкусителна цел. — Тамас взе права пръчка и разчисти част от високата трева пред себе си, за да очертае схема в песъчливата пръст.
— Но ние сме изкусителна цел — каза генерал Кетал.
Тамас не му обърна внимание.
— Ние се намираме тук. — С една линия той очерта реката, а с друга, назъбена, означи планините. — По-малката дивизия тежка кавалерия ще дойде от запад. По-многобройните драгуни ще пристигнат от юг. Генерал Кетал, кое е първото нещо, на което учим бъдещите офицери във военната академия?
— Ключовата роля на терена.
— Точно така.
— Но, сър — настоя Кетал, — вие сте ни разположили на една съвсем гола равнина, притискани от близо седемнадесет хиляди конници. Човек трудно би посочил по-неприятна ситуация.
— Тилът ни е защитен от реката — каза Тамас. — Освен това разполагаме със значителна работна ръка. Утре теренът ще изглежда по съвсем друг начин.
— Искате да променим терена в своя полза? — Генералът поклати глава. — Невъзможно. Трябва ни поне една седмица.
Фелдмаршалът го изгледа остро.
— Ако очакваме поражение, то несъмнено ще се случи — тихо каза той.
— Простете, сър — каза Кетал.
Тамас отдели няколко мига да погледне всеки от командирите в очите, преди да продължи.
— Древните деливанци, отпреди времето на Крезимир, са били чужденци в Деветте кралства. Нашите предци са били само някои от варварите, срещу които деливанците са се изправили. Когато навлизали в тукашните земи, деливанците разполагали с много по-малко бойци от местните жители, но за сметка на това били много по-добре организирани. В рамките на един ден техен легион можел да измине тридесет мили и след това да издигне укрепен лагер. Те оцелели благодарение на дисциплината и волята си. Ние ще сторим същото.
Докато говореше, Тамас чертаеше върху пръстта. Той посочи към една от линиите.
— Почвата тук е камениста, но пръстта е рохка и лесна за копаене. — Фелдмаршалът посочи към група от кръстчета. — А в Юндорийския лес има изобилие от дърва.
Полковник Арбър приклекна над грубоватата схема и я огледа за момент. Неочаквано той се засмя.
— Може и да проработи. Да пращам ли момчетата да копаят?
— Твоят батальон почива първи. Ще работим цяла нощ, на смени. След това ще сечете дърва. Генерал Кетал, твоите хора ще копаят.
— Моите хора? Девета бригада?
— Да, всички.
— Палисада ли възнамерявате да издигнете? — попита Кетал.
— Не точно — отвърна Тамас. — Започнете да копаете. След около час ще мина и ще дам на всяка рота по-конкретни напътствия. — Той размаха пръчката си. — Захващайте се за работа.
Фелдмаршалът наблюдаваше как офицерите му се отправят към хората си. Очертаваше се дълга нощ. Той се надяваше, че когато дойдеше утрото и битката започнеше, усилията му щяха да са си стрували. В противен случай щеше напразно да е изтощил хората си.