— Михали — прошепна Тамас на себе си, — ако все още си с нас… нужна ми е малко помощ.
Това беше първото подобие на молитва в живота му.
Адамат и Сусмит наблюдаваха изоставеното имение, където бе затворен Привилегированият Борбадор. Улицата оставаше пуста и притихнала. На южния хоризонт се трупаха тъмни облаци, а вятърът започваше да се усилва. Очертаваше се бурна нощ.
От войниците на Верундиш нямаше и следа. Адамат не можеше да прецени дали това е добър, или лош знак. Вчера беше оставил парите на адреса, даден му от деливанския полковник. Инспекторът не спираше да прехвърля из ума си всички неща, които можеха да се объркат, както не спираше да се чуди дали полковник Верундиш просто не беше взела парите и беше преместила Бо в друго скривалище.
Адамат се отправи надолу по хълма и закрачи през руините, докато не намери слугинското крило. Завивките ги нямаше, отпадъците бяха събрани. Единствените признаци, че тук изобщо е имало войници, беше топлата пепел в една от камините. С всяка следваща крачка инспекторът ставаше все по-нервен. Нима щеше да се окаже, че е изнудвал Съдържателя и е събирал парите напразно?
Вратата на импровизирания затвор беше затворена. Адамат завъртя дръжката и пристъпи вътре.
Привилегированият Борбадор го нямаше. Столът, леглото, дори поставката и книгата си стояха, но Бо го нямаше.
— Мамка ѝ! — Адамат изрита Стойката. — Проклетата… — Той се отпусна в стола, хванал главата си в ръце. Верундиш просто беше взела парите и беше изчезнала, просто така. И беше отнесла със себе си Привилегирования Борбадор и Адаматовите надежди да си върне съпругата.
Сусмит, облегнал се на рамката на вратата, го гледаше навъсено.
— Какво ще правиш сега? — попита той.
На Адамат му идваше да изтръгне собствените си очи. Какво можеше да направи? Мислеше си, че познава отчаянието, но това…
Откъм коридора проскърца дъска. Сусмит се обърна. Адамат извади пистолета от джоба си. Ако това беше Верундиш, щеше да я застреля без миг колебание.
Бо пристъпи край Сусмит и влезе в стаята. Косата му беше пригладена назад, реверите изгладени, а брадата му беше обръсната, с грижливо оформени бакенбарди.
Отмалял от шока, Адамат се отпусна в стола и остана да се взира в магьосника.
— И при предишната ни среща не изглеждахте добре, обаче сега… — рече Бо. — Какво е станало с носа ви?
— Ще зашлевя следващия човек, който ми зададе този въпрос. — Стига въпросният да не се окажеше Привилегирован, добави безгласно Адамат.
Бо се подсмихна.
— Благодаря ви, че уредихте освобождаването ми. Не мога да се оплача от отношението на войниците, но никой не обича да стои завързан по подобен начин, без дори да може да раздвижи ръцете си. — Той размърда пръстите си. — Още са сковани.
— Пак заповядайте — каза Адамат. — А сега вие ще изпълните ли вашата част от сделката?
— Най-напред трябва да свърша някои неща. — Бо пристъпи до прозореца и се загледа навън.
Адамат не можеше да си поеме дъх. Имал бил неща да върши…
— Но аз се нуждая от помощта ви.
— И ще я имате — утре.
— Никъде няма да ходите без мен — каза Адамат. — Трябва да съм сигурен, че разполагам с помощта ви.
— Нямате ми доверие?
— Не мога да си го позволя — каза Адамат.
— Ако реша да обърна гръб на споразумението ни, вие няма да можете да ми попречите. — Не беше въпрос, а твърдение.
— Най-вероятно — съгласи се Адамат.
Двамата се спогледаха и инспекторът трябваше да си напомни, че има насреща си съвсем млад мъж. На двадесет? Може би двадесет и две? Очите му изглеждаха толкова по-стари… като на мъж, видял много повече страдание, отколкото му се полага, и оцелял, за да разказва.
— Както прецените — каза Бо.
— Трябва ви само една нощ?
— Да.
— Сусмит — заръча Адамат, — върви при сержант Олдрич, а после и при евнуха. Кажи им, че възнамерявам да действам утре. След това ме изчакай в убежището.
Едрият боксьор кимна и излезе.
Адамат последва Бо на улицата. Привилегированият крачеше целеустремено, с вида на човек, който има работа за вършене, с високо вдигната глава и бдителен поглед. Двамата обикаляха близо половин час, преди да намерят карета. Бо напъти кочияша, след което двамата се качиха в купето.
— Евнухът — поде Бо, като извади ръце от джобовете си. Адамат осъзна, че магьосникът не носи ръкавиците си. — За евнуха на Съдържателя ли става дума?