Той откри Андрия да почиства пушката си край реката. През последните няколко дни коланът на барутния маг се бе сдобил с украса от катеричи опашки. Той нямаше същия вид като останалите войници. Бузите му бяха леко закръглени от редовното хранене, а на лицето му липсваха признаците на изтощение.
Очите му обаче го издаваха. Бяха широко отворени, искрящи и неспокойни. Подобно на останалите магове на Тамас, Андрия не беше излизал от барутен транс със седмици. Това беше изключително опасно. Барутната слепота можеше да причини замайване, дезориентиране, губене на съзнание и дори смърт.
— По-кротко с барута, войнико — меко каза Тамас.
Андрия бързо го измери с поглед. Устните му се изкривиха и за момент фелдмаршалът реши, че ще му се сопне.
— Прав сте, сър — каза Андрия. — Може би трябва да се ограничавам.
— Къде е Влора?
Андрия сви рамене. Тамас не можа да избегне мисълта, че дисциплината на армията му отива по дяволите.
— Не те разбрах?
— Не зная, сър.
— Намери я.
— Тя не иска да говори с вас, сър.
— Моля?
— Тя каза — разбира се, само цитирам — да идете да се продъните.
Тамас рязко си пое дъх. Не, така нямаше да стане. Изобщо нямаше да стане. Той бързо прехвърли вариантите си. Можеше да заповяда да я набият с камшик. Ако някой обикновен войник си позволеше да разговаря с него така, той изобщо нямаше да се поколебае. Но Влора беше… какво? Някога може би щеше да си помисли, че е част от семейството му. Но пък тя недвусмислено му беше показала, че това вече не е така.
А и да наложи подобно наказание в навечерието на ключово сражение? Той подбели очи. Това щеше да окаже от голяма помощ за повдигането на духа.
Можеше да я смъмри публично. Но какво, ако тя му се противопоставеше? Той нямаше да има друг избор, освен да ѝ наложи по-строго наказание. С нрав като нейния, вероятно щеше да му се наложи да я обеси.
— Събери кабалата — заръча Тамас. — Имам работа за вас. Предай и на Влора да присъства.
Андрия отдаде чест и продължи да почиства оръжието си. Тамас се отправи към огньовете, за да потърси нещо за ядене.
Войниците бяха организирани в редици. Олем стоеше най-отпред заедно с по-голямата част от своите Железни оси — все верни мъже, които следяха за спазването на порядъка. Последното налично конско месо беше бързо раздадено на войниците, които пристъпваха напред с калаените си съдове.
Едновременно с работата по Тамасовия капан войниците вдигаха и лагера. Изникваха палатки, пламваха огньове. Малки групи се отправяха да набавят храна от гората и речните води. На места пламваха и своевременно биваха потушавани сбивания само за да започнат отново някъде другаде. Изглежда, храната беше главната причина, тъй като войниците се опитваха да се наредят за втора порция. Месото вероятно щеше да ги държи сити през нощта, но това не бе достатъчно да повдигне духа им. Утре нямаше да има нищо.
— Сър.
Гласът на Андрия изтръгна Тамас от мислите му. Деветнадесет мъже и жени стояха пред фелдмаршала. Това изчерпваше цялата му барутна кабала, включително новобранците, които Сабон бе успял да привлече преди смъртта си.
— Куршумите и барутът ни свършват — директно поде Тамас. Той зърна Влора в задните редици, но не улови погледа ѝ. — Утре ще се изправим срещу близо шестнадесет хиляди конници. Подготвям капан, който би трябвало да изравни силите, но дори и тогава сблъсъкът ще бъде страховит.
Тамас се огледа, изведнъж почувствал се изтощен. Кракът го болеше. Първата му мисъл бе да смръкне барут, но не го стори. Трябваше да го пази за войниците. Той пристъпи до един голям камък и седна, като направи знак на маговете да застанат свободно. Повечето от тях се настаниха на песъчливата земя. Влора остана да стои права, скръстила ръце. Тамас не ѝ обърна внимание.
— Ще преразпределя куршумите и барута между хората, така че да имате достатъчно за двадесет и четири часа. Първата ви задача: не позволявайте на кезианските разузнавачи да се доближат на повече от половин миля. Не им позволявайте да заемат по-висока позиция по протежение на планината. — Фелдмаршалът посочи към източния склон на Адранските планини. — Не им позволявайте да видят какво сме замислили. Животът на всеки един от войниците зависи от това.
— Все пак — продължи Тамас — искам те да видят, че правим нещо. Малко копаене. Приготовления и салове. Може би как се опитваме да поправим моста. Пускайте от време на време по някой от разузнавачите им по-наблизо, след което го пуснете да си тръгне с куршум в ръката или нещо също толкова убедително.