— Къде са кирасирите? — попита Тамас. За миг дъхът му остана да се стеле около лицето. Макар да беше лято, утрините в подножието на планината бяха мразовити.
Гаврил се взираше мрачно в гората сякаш всеки момент очакваше оттам да изскочат драгуни.
— Надали се намират на повече от няколко часа път. По пладне ще са пристигнали.
— И два часа по-късно ще са готови за битка. Или един, ако генералите на Беон са организирани.
— Няма да ни стигне времето да се подготвим.
— Ще стигне. Олем.
Телохранителят, заел позиция на няколко крачки от Тамас, се раздвижи.
— Сър?
— Изтеглете постовите от леса. Саловете готови ли са?
— Да, сър. Три големи.
— Започнете прекосяването на реката. Най-напред ранените, после новобранците. Не си давайте зор. Очаквам, че кезианците ще нападнат около час или два подир пладне. По това време искам около хиляда души да се намират на другия бряг. Достатъчно, за да е убедително, но не и да накърни способността ни да се бием.
— Разбрано. Нещо друго? — Олем говореше ясно и отсечено, готов за битка.
— Всички ли знаят позициите си за началото на сблъсъка?
— Тъй вярно. Тренирахме половината нощ.
— Нека лагерът изглежда хаотично. Да има много хора, които се щурат безцелно насам-натам. Да има сбивания. Би било добре да изгубим един от саловете по реката. Така забавянето ще изглежда по-убедително.
— Снощи говорих с полковник Арбър, сър. Неговите хора ще скрият пушките и торбите си. Ще изглежда, че са ги захвърлили.
— Много добре. Върви… Не, почакай. Най-напред ми изпрати Андрия и Влора.
Олем трепна при споменаването на Влора. Той отдаде чест и се отдалечи.
Духаше западен вятър. От планините се спускаха облаци. Дъждът определено нямаше да им помогне. Дори имаше вероятност Беон да отложи атаката си, при което всичките приготовления щяха да са отишли напразно.
Интересно дали Михали бе чул снощната му молитва?
— Какво си намислил, Тамас? — попита Гаврил.
— От тази позиция не е ли очевидно?
— Откакто пристигнахте вчера, не съм спрял да обхождам лагера. Изглежда ми като недовършена подготовка за отбрана.
— Отлично. — Тамас се изправи. Лагерът им очертаваше квадрат. Откъм северната му страна беснееше реката. На изток започваше сипеест склон — кезианската кавалерия нямаше как да ги нападне от тази посока. На запад и на юг се издигаше еднометров насип. Стандартно укрепление за краткотрайна отбрана, зад което пехотата да се прикрива лесно.
Сами по себе си тези насипи изобщо нямаше да затруднят устрема на кавалерията.
На върха на западния насип стърчаха набучени кръстосани стволове, за да служат като опора за заострени колове. Това вече беше смъртоносна защита срещу вражеската конница. Около стотина души се суетяха над южния насип, за да го укрепят по подобен начин. Те обаче бяха твърде малко и работеха прекалено бавно — виждаше се, че няма да успеят навреме. В отбраната им щеше да зее двестаметрова празнина, през която щяха да връхлетят десет хиляди драгуни.
— Сър.
Тамас отмести поглед от укрепленията. Андрия и Влора стояха мирно пред него. Веднага личеше, че и двамата не са мигвали цяла нощ. Проклети глупаци…
— Съберете кабалата — рече Тамас. — Пращам ви отвъд реката.
Маговете се втренчиха в него.
— Простете, сър. — Андрия нервно докосна оръжието си. — Нали обещахте, че ще убиваме кезианци?
— Ще можете да ги убивате и от другия бряг. Няма да излагам барутните си магове на риск. Искам ви на позиция, където да можете да стреляте, без да се притеснявате за вражеските куршуми и щикове.
— На смени ли да прекосим? За да можем по-дълго да спираме вражеските съгледвачи? — поинтересува се Влора.
Тамас се поколеба. През лагера премина мразовит повей и той забеляза, че към низината се прокрадват мъгли.
— Не. Сега вече искам хубаво да го огледат. Добре дошли са да се приближат толкова близо, колкото им стиска.
— Аз бих предпочел да остана на този бряг, сър — каза Андрия.
Тамас въздъхна.
— Не и този път, Андрия.
Онзи стисна пушката си.
— Моля ви, сър. — Андрия оголи зъби в усмивка. — Нали ми обещахте, че ще имам възможност да убивам кезианци.
— От разстояние — натърти Тамас. — Пък и врагът ще следи внимателно за барутни магове. Ще се почувства още по-уверен, когато забележи, че сте на отсрещния бряг.