Адамат погледна към Бо. Привилегированият клечеше в ъгъла, затворил очи и пъхнал ръце в ръкавите си. Сякаш усетил погледа му, магьосникът отвори очи. Адамат потръпна. Той още се смущаваше от непринудения и хладнокръвен начин, по който бе протекло вчерашното убийство.
— Привилегированата на Ветас е в къщата — каза Бо. — Не е някаква случайно взета от улицата. Разполага със способности на нивото на кралски кабалист.
Изсред камбаните над главите им изхвърча птица, сепнала Адамат. Забелязал, че е единственият, реагирал по този начин, той приглади ризата си. Могъщ Привилегирован, значи? Това не беше добре. Никак не беше добре. Адамат разчиташе на Бо да обезвреди Привилегированата на Ветас, докато останалите превземат мястото.
Бо отгатна мислите му.
— Ще я убия. Не се тревожете за това.
— Ако сблъсъкът между двама ви не приключи бързо, въпреки всички налични ни мъже, с нас ще е свършено — отбеляза евнухът.
— Е, вие не сте точно мъж — подсмихна се Бо и кимна към Риплас. — Нито пък тя. — Внезапно усмивката му бе заменена от смръщена гримаса. — А тя определено не е.
Адамат се обърна и видя стоящата на стълбището Фел. Възпитаничката на академията Фонтен носеше стегната жилетка без пешове и мъжки панталони, затъкнати в ботушите ѝ.
— Точно сега Рикар не можеше да задели хора — обясни тя, — но изпрати мен.
Евнухът я погледна отвратено.
— Има ли представа за загубите, които моят господар изтърпява заради тази операция?
— В интерес на истината — повдигна вежда Фел, — няма. Но съм сигурна, че много би се заинтригувал.
Адамат пристъпи между двамата.
— Тя е много по-ценна, отколкото предполагаш — обърна се той към евнуха. Рикар излагаше на риск жена, за която бе заплатил десет милиона. Това определено значеше много за него.
В отговор евнухът само изсумтя и започна да барабани с пръсти по бедрото си. Изглеждаше напрегнат — нищо общо с тихия, предпазлив убиец, когото Адамат бе срещнал преди месеци.
Адамат се върна до прозореца и взе далекогледа от Риплас.
— Има ли и други постови?
— Не.
— В такъв случай раздай последните инструкции.
Риплас се отправи към стълбището, отнасяйки със себе си описанието и разположението на всички Ветасови съгледвачи. Щеше да предаде информацията на биячите на евнуха, а те щяха да се погрижат за останалото.
Всичко беше готово. За Адамат оставаше единствено да чака.
Инспекторът повдигна далекогледа и го насочи към къщата на Ветас. Измина час, през който можа да види как хората на евнуха отстраняват съгледвачите на лорда. Докато чакаше, усещаше струйките пот, които се стичаха по гърба му. Толкова много неща можеха да се объркат. Най-малката грешка можеше да струва живота на Фая.
— Какво ще правим, ако той реши днес да си остане вкъщи? — попита Бо.
Вратата на дома се отвори и на прага пристъпи познат силует — обичайното изрядно, тъмно палто, цилиндър и бастун. Сърцето на Адамат трепна.
— Това няма да представлява проблем — рече инспекторът. — Той тъкмо излиза.
Лорд Ветас огледа улицата с едва забележимо извъртане на главата. Вероятно приемаше сигнали от съгледвачите си — Адамат бе оставил тези, най-близо до къщата.
Ветас кимна едва доловимо. От къщата излезе жена — същата, която Адамат бе проследил преди две седмици, онази с червената рокля и кестенявите къдрици. Двамата се отправиха на юг. На две стъпки зад тях ги следваха двама добре облечени и добре сложени господа. Подир няколко секунди от къщата изникна трети, почака няколко мига и също се отправи след господаря си.
— Тръгвам след тях — обади се Фел и изчезна по стълбището.
— Ти се заеми с третия телохранител — обърна се Адамат към евнуха. — Ще се срещнем пред къщата. Бо?
Борбадор се изправи и раздвижи облечените си в ръкавици пръсти.
— Ще се приближа, за да обезвредя магическите капани. Това ще ми отнеме известно време, но докато се върнете, ще съм приключил.
Сержант Олдрич изчакваше в параклиса под кулата — седеше на една от пейките, повдигнал крака върху облегалката пред себе си. В устата си премяташе късче тютюн. Той повдигна фуражка и изпроводи с поглед излизащия Бо.
— Значи все пак си намерихте Привилегирован — каза Олдрич, обръщайки се към Адамат.
Инспекторът застана нащрек. Нямаше представа как ще реагира Олдрич, след като категорично бе заявил, че няма да му съдейства за освобождаването на Бо.
— Да.
— Чух, че вчера Верундиш разпуснала хората си и заминала. Подозирах, че може да е заради това.