— Направих каквото бе необходимо. Ако е от значение, магьосникът вече не застрашава фелдмаршал Тамас.
— Нима?
— Той уби палача, гилотинирал Мануч.
— Ха — изсумтя Олдрич. — Сигурен съм, че фелдмаршалът ще остане доволен да го научи. Готов ли сте?
— Да вървим.
Навън войниците на Олдрич се присъединиха към тях. Адамат им заръча да изостанат на сто крачки.
Самият той пое на известно разстояние от Фел. Пешеходци и коли периодично я скриваха от погледа му. По обяд улиците бяха претъпкани — това щеше да помогне на инспектора да остане незабелязан от хората на Ветас, но в същото време го затрудняваше да ги следи.
След около половин час Фел спря и му направи знак да се приближи. Бяха достигнали оживено кръстовище, което се намираше съвсем близо до пазара на цветя. Фел се беше облегнала на стената, отпуснала рамене сякаш нямаше каквито и да било грижи. Адамат застана до нея и се постара да наподоби позата ѝ.
— Третият му телохранител спря ето там — каза жената и едва забележимо посочи с брадичка.
Адамат веднага го съзря. Ядеше пай с месо и недоверчиво се взираше в тълпата. Не особено дискретен, но ефективен съгледвач. Недалеч от него инспекторът различи евнуха.
— Ветас е в цветарницата зад ъгъла — продължи Фел. — Оставете го на мен. Нека войниците ви се погрижат за хората му.
— Искам го жив.
— Аз също — рече тя.
Адамат трябваше да залови лорд Ветас жив, за да открие сина си. Но какви ли бяха основанията на Фел?
— Тръгвам — каза тя и изчезна зад ъгъла с непринудена котешка грация.
Адамат даде сигнал на Олдрич, спусна шапката си ниско над очите и последва жената.
Инспекторът излезе насред улицата, където към него се присъединиха сержантът и шестима войници. Всички се преструваха, че оглеждат цветята или разговарят помежду си, но на Адамат му се струваше, че са твърде забележими.
Двамата едри телохранители на Ветас стояха на пост пред един от бутиците и със скръстени ръце се взираха в минувачите. Никаква дискретност от тяхна страна. Адамат хвърли поглед към третия им другар. Мъжът беше изчезнал. Дано това да означаваше, че евнухът се е погрижил за него.
С болезнено напрежение инспекторът наблюдаваше входа на цветарницата с крайчеца на окото си. Може би Ветас ги беше забелязал и изчезваше през страничния изход. Какво щеше да стане, ако биячите му го предупредяха или лордът успееше да се слее с тълпата?
Ръцете на Адамат вече започваха да треперят от нервност, когато лорд Ветас най-сетне излезе от цветарницата, придружен от жената в червената рокля. Тя държеше букет цветя. Ветас подаде някакъв пакет на един от хората си и огледа пазара.
Погледът му се кръстоса с този на Адамат. Инспекторът потръпна; по челото му се стече струйка студена пот. Той се напрегна, готов да се втурне подир Ветас и да го преследва из целия град, ако се наложеше.
На входа на бутика изникна Фел, пристъпваща като платежоспособен клиент. От ръкава ѝ изникна кинжал и с едно плавно движение тя го завъртя над рамото на Ветас и допря острието до гърлото му.
Двамата телохранители отстъпиха с викове и извадиха пистолети. Минувачите веднага започнаха да се отдръпват.
Адамат се чувстваше като в сън. Сякаш отстрани се видя как изважда собствения си пистолет и стреля. Единият от телохранителите падна. Другият получи удар в тила от един от войниците на Олдрич. Останалите войници бързо обградиха Ветас, скривайки го от погледите на тълпата.
Адамат си проправи път през тях и застана лице в лице с Ветас.
Фел беше принудила лорда да коленичи, острието на кинжала не се отделяше от гърлото му. Освен това го беше обезоръжила — на земята зад нея лежаха два, подобни на нейния, кинжала и един малък пистолет.
Инспекторът изпита огромно задоволство от леко изненаданото изражение на Ветас. То бързо изчезна, щом лордът зърна Адамат.
Ветас се усмихна.
— Адамат! Подозирах, че може да си все още жив.
— Тя жива ли е? — Адамат допря парещото дуло до лицето на Ветас.
— Всичко, което ми причиниш — спокойно заяви Ветас, без да трепне от досега с горещия метал, — ти и твоята съпруга ще изпитате в десеторен размер. Искам да го запомниш добре, Адамат.
— Значи е жива?
— От жива по-жива — каза лордът. — Но след час и четиридесет и две минути това ще се промени, ако дотогава не се върна. — Той замълча и огледа наобиколилите го войници. — Подозирам, че ти е известно мястото, където съм се настанил. Вероятно си ме наблюдавал много внимателно. Моите почитания. Чудя се само дали имаш достатъчно хора, за да успееш да влезеш?