Фел сграбчи Нила за ръката и я блъсна на колене. Жената пристъпи зад нея и Нила почувства как студеният метал на веригите обвива китките ѝ.
От долните етажи долетя вик. Фел се обърна към един от войниците:
— Не го изпускайте от очи — каза тя и изчезна надолу по стълбите.
Въпреки нареждането, двамата войници се отдръпнаха в коридора, където останаха да стоят край вратата, облегнали се на оръжията си.
— Какво става? — попита Нила.
Лицето на Ветас си оставаше безизразно. Той дори не благоволи да я погледне.
Без да отделя очи от войниците, лордът се залюля и умело провря ръце под краката си, досущ като акробат. Нила го изгледа смаяно. Оковите се впиваха болезнено в ръцете ѝ, а дори и да бяха съвсем хлабави, тя надали би успяла да прояви такава гъвкавост. А Ветас беше доста над четиридесетте…
Тя нервно погледна към войниците. Как можеше да не са забелязали раздвижването му? Или просто не ги интересуваше?
Лордът отдели нещо от подметката на обувката си — дървена дръжка. Приличаше на дръжката на пикелите, с които Нила бе виждала да се троши леда през зимата. Само че тази нямаше метален елемент.
От тока на другата си обувка Ветас се сдоби с още една дръжка, след което зарови из пригладените си коси, откъдето само след момент издърпа тънка жица. Той намота краищата ѝ около двете дръжки.
Нила беше прекарала достатъчно време с него, за да разпознае приспособлението: гарота.
С единствено плавно движение Ветас се изправи на крака, като надигаща се от тревата змия. Прекоси стаята с няколко тихи стъпки.
Единият от войниците вероятно го беше забелязал с крайчеца на окото си. Той се извъртя, повдигайки оръжието си, ала Ветас заби лакътя си в гърлото му. Войникът се свлече на една страна, хъхрейки болезнено за въздух. Другарят му успя да повдигне оръжието си навреме, но дългият щик беше безполезен в подобно тясно пространство. Ветас сграбчи дулото и удари с него войника в носа. Когато мъжът се олюля назад, лордът се плъзна зад гърба му и безпогрешно впи гаротата.
Нила разсъждаваше трескаво. Тя погледна падналото оръжие на войника — ако не бяха оковите, стегнали ръцете ѝ зад гърба, можеше да го използва, за да застреля Ветас. Скоро и двамата войници лежаха мъртви в коридора. Кръвта им се стичаше в пролуките между дъските.
А Ветас, с невъзмутимо и застинало като на статуя изражение, претърсваше телата им за ключове.
Проскърцалите дъски бяха единственото предупреждение. Ветас вдигна поглед и неочаквано отстъпи назад в коридора, извън полезрението на Нила. Фел прелетя край вратата на стаята, стиснала кинжал.
Последваха няколко глухи удара от юмруци. Изсумтявания, няколко тихи проклятия — последните принадлежаха на жената.
Двамата противници влетяха в стаята. Нила изпищя, тъй като се стовариха край краката ѝ.
Те се заборичкаха на пода в плетеница от крайници, притиснали ножа помежду си. Нила зарита, без да подбира. Искаше да се махнат от нея. Ножовете, гневът — и най-малкият инцидент можеше да се окаже фатален за нея.
Фел се изтърколи от Ветас и скочи на крака.
Веднага атакува, бърза като пепелянка. Ветас, все още на колене, пресрещна острието с метала на оковите си. Жената удари отново и отново — и всеки път лордът се задвижваше с невъзможна бързина и я блокираше. Между ударите той успя да се изправи на крака.
Двамата започнаха да се дебнат и Нила се присви колкото можеше повече в ъгъла.
Надяваше се, че ще се убият взаимно. Но тогава какво? Тя не можеше да махне оковите от ръцете си.
Фел и Ветас изглеждаха в патова ситуация. Те спряха да се дебнат. Фел прехвърли кинжала в другата си ръка, после го върна обратно в предишната.
Нила не се поколеба. Таените с месеци гняв и страх намериха израз в ритника, с който тя изрита Ветас в пищяла.
В същото време Фел нанесе удара си. Ритникът в крака накара лорда да залитне назад. Кинжалът се плъзна покрай окото му, разкъсвайки лошо бузата. Ветас улови китката на Фел с гаротата си и замахна.
Фел беше принудена да последва движението му, ако не искаше да изгуби ръката си. Ветас пристъпи по-близо до нея и тя се опита да отстъпи встрани. Приличаха на партньори в някакъв страховит танц.
Ветас заби глава в скулата ѝ. Фел залитна назад и се блъсна в прозореца.
Лордът бе освободил гаротата си. Замаяната Фел не можа да спре ритника, намерил гръдния ѝ кош, и тя се прекатури през прозореца.
Ветас се извърна към Нила. С тихо изщракване оковите му паднаха. Той повдигна ключа в едната си ръка.
Нила потръпна от мрака в очите му.
— Залагаш на погрешния човек, перачке — каза Ветас и хвърли ключа на пода. — Тази вечер ще си платиш за това. Обещавам ти. Ако не ти, то момчето ще си плати.